Tags Posts tagged with "животни"

животни

Червенобузата костенурка произхожда от южните части на Южна и Северна Америка. Те са блатни животни, но от години се гледат и като домашни любимци. Интересен факт е че при добро гледане и осигурени грижи те могат да живеят до 100 години.

Какво е нужно да знаете преди да си вземете Червенобуза костенурка.
Може би най-важното което е нужно да знаем е за техният аква-терариум и условия на живот. Тези костенурки достигат до 30 см женските и 20 см. мъжките представители, а в отделни случи може и повече. Имат нужда от голям аква-терариум, около 1 метър дължина. Те са водни костенурки, но обичат да се препичат, затова е нужно да има част в терариума която е на открито. При откритата част на аква-терариума, трябва да има лампа, желателно е да бъдат излагани и на директно слънце, понеже имат нужда от витамин Д за черупките им.
Водата им е нужно да се сменя редовно, тъй като костенурката се храни там и извършва физиологичните си нужди във водата. Преди да се смени водата е нужно да престои 24 часа, след това не се сменя цялата вода, а 1/3 от нея. За да си спестите честото сменяне на водата, може да ползвате силен пречиствател на вода в този случай водата в терариума може да се сменя през 1-2 седмици. Температурата на водата трябва да бъде между 24-30 градуса, а под лампата повече. Важно е да се знае че при по ниска температура те спират да се хранят и се разболяват.

Хранене
За храненето на новия домашен любимец има много алтернативи. Най-важно е да се хранят с разнообразна храна. Младите костенурки до 2 годишна възраст се хранят всеки ден, а възрастните трябва да се хранят през 1-2 дни.
Храната за младите костенурки: Различни живи храни за рибки- ларви на комари, солени рачета и червейчета тубифекс (които е желателно да се избягват или да бъдат добре измити). Сладководни скариди – мамарци (от рибарски магазин за стръв или събрани под камъните в някоя река), живи щурци (продават се за храна на някои влечуги и паяци), други насекоми, малки рибки с подходящи размери. Също така могат да им се дават и черупки от яйце, жълтък от сварено яйце, черен дроб, парчета риба, месо, накисната кучешка или котешка храна. Месото и рибата трябва да е добре почистено от кости и жили и да не е тлъсто. Сушени скариди и други сухи евтини храни специално за костенурки са не само неподходящи, но и вредни и трябва да се избягват.
Големите костенурки е най-добре да бъдат хранени извън аква-терариума, защото иначе много цапат водата – в леген например. За тях също важи правилото за възможно най-разнообразна диета. Възрастните могат да се хранят с живи и рибки (за стръв от рибарския магазин); прясна цаца (несолена) – от костите в рибата животните си набавят необходимият калции, а от месото важните мастно-разтворими Вит А и Вит Д; парчета не-тлъсто месо и черен дроб; живи дъждовни червеи и голи охлюви, живи щурци и други насекоми, а също така и най-различни плодове и зеленчуци.

Размножаване и определяне на пола
Интересен факт е, че при този вид костенурки пола се определя от температурата при която се инкубират яйцата. При температура на инкубиране около 29’С се излюпват почти само женски индивиди. Полът може да се различи след третата година, когато стават полово зрели. Мъжките забавят растежа си, а женските продължават да растат до около 25 см. Мъжките стават максимум 15 – 17 см. Но пък за сметка на това ноктите на предните им крака стават много дълги – до 5 см. Ноктите на женските остават нормално дълги.

Тези красиви рибки произхождат от Тайланд. В природата те живеят в богати на растителност реки, ручеи и блата. Цветните им окраски са придобити по селективен път, дивите Бети са сиви на цвят. Има няколко вида бети – Бета унимакулата, Ивичеста Бета, Бета спленденс, Смарагдова Бета, Бета пикта и Черна Бета.

Какво е нужно да знаете за отглеждането на рибки Бета.
Обема на аквариума трябва да бъде поне 40 литра. Водата с : температура 24 °С – 30 °С, pH 6 – 7.8 и твърдост 2° – 15°. Жеателно е в аквариума да има богата растителност. Бетите могат да съжителстват с мирни видове риби и не бива да се поставят две мъжки Бети заедно, тъй като те ще се бият до смърт. Не трябва и да се слагат заедно мъжка Бета боец с женска боец. Добре е и да се внимава да няма други рибки с воални перки, понеже мъжката може да ги обърка за друга мъжка Бета.
Храни с които може да ги храните са: хирономус, морски скариди, високо протеинови люспи и гранули, крил, тубифекс, замразени храни.

Външен вид
Бетите имат изтеглено и стройно тяло, на дължина достигат до 6 см. Покрити са с люспи, които се припокриват една друга, състоят се от тънки плаки и прозрачни плаки, които защитават телата им от нараняване и нахлуване на паразити и инфекции. Имат една опашна перка, две коремни, една анална перка и две гръдни. Устата им е обърната нагоре.

Размножаване на Бета
Размножаването на бетите може да се извърши както в общ, така и в отделен , предназначен за развъждане, аквариум.
Мъжкият изгражда гнездо от пяна на повърхността на водата, което слъжи за прикрепяне на изхвърления хайвер. След като женската изхвърли хайвера, мъжкият го опложда като повдига зрънцата с помощта на устата и ги залепва към гнездото. След като женската изхвърли хайвера е желателно да се махне от аквариума, а мъжкият се грижи за гнездото. Новородените висят надолу от гнездото. По късно те се отделят и плуват свободно като се захранват с инфузории, новоизлюпена артемия а по късно със циклопс или храни на прах за бебета рибки. След като малките Бети започнат да плуват е нужно да се отдели и мъжкият.

Ветрилният папагал произхожда от Бразилия. А името на този красив папагал идва от необичаното оперение и удължени пера, когато се чувстват застрашени те стават като вентилатор.
Характерната им окраска е от червени и сини пера около главата, които се повдигат когато е развълнуван или застрашен. Имат бяла корона и кафява краска на бели ивици около гърлото им. Крилата, опашката и гърбът им са зелени. Тежат около 270 гр и дължината им е около 35 см. Любопитно е че заради оперението си те изглеждат по големи. Имат дълга продължителност на живота около 40 години.

папагал2 200x300 Ветрилен папагалХарактер
Като малки са много послушни, но когато пораснат са папагали с характер. Имат склонност често да са раздразнителни, а понякога могат и да са агресивни. Обикновено агресивността им се наблюдава по време на размножителният им период. Но има и изключения в които някои представители на тези папагали остават кротки и спокойни.
Те са закачливи, игриви, обожават да се къпят и много активни. Отглеждат се с лекота, а също така могат да бъдат научени да говорят.

Хранене
Ветрилният папагал има нужда да консумира храна богата на витамин А и на високо съдържание мазнини, даже понякога може да им се дават малки късове месо. Основно те се хранят със семена, ядки, плодове, цветя, тъмни зеленчуци и листа. Забранените храни са авокадо, шоколад, захар и сол. Те имат нужда от разнообразна храна и понякога може да им давате и нещо тестено.

Тези папагали са високо ценени, цените им варират според окраската и от това дали е женски или мъжки, женските представители са по-скъпи. Високата стойност на ветрилният папагал идва и от това че размножаването им не е лесно и си има своите специфики.

Стрелецът гледа хамстери, канарчета пасват на Девите
Хората са делят на два вида – едните обичат животните, другите, ако не ги мразят, са безразлични към тях.
Според психолозите тази класификация крие в себе си много възможности за опознаване на човешкия характер. Мъжете и жените разкриват същността си и чрез избора на домашен любимец.
Специалистите обясняват, че хората, които обичат кучета, са енергични, лоялни, дружелюбни и родени организатори. Те са изключително честни, но не рядко крайни в оценките си. Сред възможните им характеристики са експресивен нрав и страх от изоставяне.
Мъжете с лаещ домашен любимец се отличават със силна индивидуалност и обожават личната си свобода.
 Жените с четириног приятел на каишка пък са авантюристки по душа, но предани на човека, когото обичат.
Любителите на котките притежават огромно любопитство. Те ценят много гъвкавите отношения и умеят да се изплъзват от всяка ситуация. Студени, контролиращи се перфектно и често непоследователни. Ако успеят да се възползват от присъщата си любознателност, господата стопани на котки стават добри учени и откриватели.
Дамите от тази група са загадъчни и непредсказуеми но умеят да бъдат любвеобилни и забавни, когато искат.
За да се разбирате с домашния си любимец обаче, трябва да се съобразите при избора му и със своята зодия. Това дава възможност на човек да прояви истинската си същност и да не влиза в противоречие с нагласата си, категорични са специалистите.
Няма смисъл да си мислите, че сте лош или неспособен на грижи, ако сте Козирог, а някой ви е подарил домашен любимец, твърдят те. Представителите на този знак просто предпочитат да прекарат живота си без животно у дома. Би могъл да понесе някоя животинка, която не отнема много от времето и пространството му – например папагалчета или рибки, но натрапена му котка го довежда до истинска ярост.
Водолеят пък се разнежва от всякакво животно, стига да е в бебешка възраст. Хората от този знак гледат на любимците си по-скоро като на част от украсата в къщата си, отколкото като на равностойно живо същество. Затова с радост ще се грижат за малко котенце, зайче, кученце и т. н. Проблемите възникват, когато четирикраките пораснат.
Рибите не обичат риби – и това май са единствените животинки, които не намират място в сърцето на хората от зодията. Те обожават всички земни и водни твари. С особена любов се отнасят към кучетата и маймуните.
Дребно и забавно трябва да е животното, за да се хареса на Овен. Рогатата зодия се справя чудесно с хамстери и морски свинчета например.
Дог е най-подходящият пример, за да се обобщят предпочитанията на хората от зодия Телец. На другата крайност във вкуса му са всякакви земноводни и гризачи.
Слънчевите Близнаци пък обожават екзотичните същества – те с радост биха отглеждали питон и тарантула Абсолютна несъвместимост обаче имат с всички котки.
Сърцето на Рака лесно може да бъде спечелено, ако пред него се изправи куче от сой. Котките обаче не го привличат особено, както и гризачите.
Кучета предпочита и Лъвът. Лъвът предпочита кучетата, но си пада и по папагали – например жако. Не харесва обаче помиярите.
За Девите е много важно домашният любимец да е умен, да търпи дресура и да пази чисто. Те са по-склонни да се грижат за животно на двора, отколкото в апартамента си. Обичат и котки, и кучета, предпочитат немска овчарка, каракачанка или лайка. Харесват и канарчетата, най-вече заради песните им.
Везните не държат особено да имат домашен любимец, защото ценят много спокойствието си. Те не искат да разхождат някого ежедневно или да им се объркат плановете за лятната отпуска заради кучето или котката. Смущава ги и необходимостта да отделят допълнителни средства за отглеждането на животното. Подходящи за тях са рибките, съжителството с куче не им е по вкуса. Компромисно биха приели и дребните папагалчета, но непрекъснато ще се ядосват от това, че от клетката им непрекъснато хвърчат люспи от храната им.
В дома на Скорпиона често има много животни Но не змии или гущери, а болонки, котки, зайчета, птички. Хората от тази зодия не се интересуват дали животното е от сой, или е порода улична превъзходна. Ако изглежда беззащитно, всяко живо същество ще намери подслон в дома им.
Реши ли да си вземе домашен любимец, Стрелецът ще си избере хрътка, ирландски сетер, кокершпаньол или някой вид териер. Важното е кучето му да обича бягането и да издържа дълго на тичане. Хората от тази зодия си падат и по най-различни дребни пухкави животинки – като малки зайчета или хамстери например. За тях котките са лигави, а хвъркатите – скучни. Биха се грижили обаче за всяко животно, попаднало в дома им по една или друга причина.

Сред влечугите, отглеждани като домашни любимци, зелените игуани (Iguana iguana) се радват на особена популярност. Може би това се дължи на тяхната красота, спокоен характер и относително лесно отглеждане.
Зелената игуана е разспространена в Централна и Южна Америка, където обитава тропическите гори. Води дървесен начин на живот, най-често в близост до водни басейни. Игуаните са активни през деня. В природата използват главно храна от растителен произход. Има два подвида зелена игуана.
Първият е обикновената игуана (Iguana iguana), а вторият е така наречената синя игуана (Iguana I.Rhinolopha), която има малък рог на върха на носа си. Характерно за синята игуана е, че запазва наситения си зелен цвят до края на живота си, докато обикновената посивява с настъпването на полова зрялост. Максималната дължина на възрастно животно е 2 метра, като 2/3 от нея е опашката. За отглеждането на зелени игуани се използуват просторни терариуми, богато аранжирани с клони за катерене. Желателно, но не задължително, е наличието на воден басейн. Температурата през деня трябва да бъде около 28-30 градуса, а през нощта – 18-21 градуса. За да се поддържа нормалният жизнен цикъл на животните е необходимо дължината на осветения фотопериод да е 12-14 часа през деня. Общата влажност на терариума трябва да бъде 70-80%. За целта е необходимо опръскване два пъти на ден с хладка вода. Като настилка може да се използува смес от пръст и пясък или пръст и торф.
Игуаните, особено младите, трябва регулярно да се облъчват с ултравиолетова лампа. При липса на такава може да използувате аквариумна фитолампа. Лятно време може да изкарвате своите любимци на слънце. Искам да отбележа, че климатът в България не е като в Калифорния, поради което не е целесъобразно да отглеждате своите игуани свободно пуснати.

ХРАНЕНЕ

Както вече споменах, зелените игуани са предимно растителноядни. Те се хранят с различни видове листа, цветя и плодове. На “затворено” ядат също така и различни зеленчуци като: моркови, домати, зеле, варени картофи, тиквички и други.
Поради това, че няма смисъл да изброявам всички видове храна, бих желал да дам един пример за домашно приготвена диета за млади игуани, която всеки на базата на своя опит може да допълва и разширява.

Нарязана маруля, зеле, спанак – 1 ч. чаша
Настъргани моркови – 1 ч. лъжица
Ситно нарязана ябълка – 2 ч. лъжици
Ситно нарязан банан – 1 ч. лъжица
Смляна суха храна за кучета – 1 ч. лъжица
Бебешка каша “Слънчо” – 1 с. лъжица
Костено брашно – 1/8 ч. лъжица
Витамини и минерали – според дозата на етикета

Забележка: диетата е за една игуана!

Не трябва да се учудвате на кучешката храна. Макар че игуаните са растителноядни, в природата те ядат и по-малко животинска храна. Освен това, чрез сухата кучешка храна в диетата се добавят липсващи в плодовете и зеленчуците минерали, а също така и протеини. Задължително е добавянето на витамини и калций, особено за младите игуани. Според сезона могат да им се предлагат цветове и листа от: акация, глухарче, детелина и други.
Мъжките игуани се различават от женските с по-големия си гребен, по-масивната си глава и по-дебелата основа на опашката.
Чифтосването е през юни-септември, а бремеността продължава около 2 месеца, след което женската снася до 80 яйца. След три месеца от тях се излюпват малките. При нормално отглеждане игуаните достигат полова зрялост на 3 години.

източник

Чинчилата, малък сивкав гризач, се е прославила в цял свят благодарение на великолепната си “кожухче”, с което я е надарила природата – то е много здраво, гъсто, меко и леко, малко по-тежко от дебела коприна. Но освен с пухкавата си премяна, чинчилите са известни и като любвеобилни, много приятни домашни животни, които подлежат на опитомяване и не хапят. При правилно и грижовно отглеждане те свикват със своя стопанин и се оставят да бъдат взимани в ръце и галени.

Можете спокойно да оставите на свобода в жилището си чинчилата, но трябва да внимавате, защото тези зверчета обичат да гризат дървени предмети. Надзиравайте палавия си любимец, когато се радва на своята територия за игра. Спокойното общуване с животните е задължително.

Без съмнение, зайчетата-джуджета са сред най-непретенциозните домашни любимци: бързо се опитомяват, привързват се към своите стопани и се отглеждат лесно. Когато сте напълно сигурни, че ще можете да създадете на своето зайче-джудже оптимални условия за живот и сте се запознали с всички изисквания за неговото отглеждане, можете да пристъпите към изпълнение на желанието си и да си купите едно или повече зайчета. Тази книга ще ви помогне по-бързо да навлезете в чудния и увлекателен свят на пухкавите дребосъци, които заслужават вашата обич и грижи.

 източник

Произхожда от местността Ангора в Турция, откъдето произлизат и ангорските котки и кози.
Днес съществуват две разновидности – френски и английски ангорски заек, които не се различават съществено. Не много едър (живо тегло 3-4 кг, с дължина 40-50 см). Цветът на космената покривка е различен – снежнобял, сив, гълъбов, черен.
Белият ангорски заек е албинос (с червени очи). Косъмът е дълъг 8-10 см, а кожата е тънка, нежна, мека, пухкава, с копринен блясък, поради което се цени високо. От един ангорски заек при четирикратно стригане или скубане за 1 година се получава 150-350 г вълна. Плодовитостта е добра, но малките растат бавно и на двумесечна възраст тежат едва 1-1,5 кг. След 2,5 месеца може вече да се стрижат или скубят.
Ангорският заек изисква специални грижи и се отглежда изключително в клетки.

източник

Социални мрежи

Последни статии