Докосващи снимки от реалния живот в стил Моугли. Момиче, което е прекарало първите 10 години от живота си, растейки сред африканските храсталаци. Вълшебните кадри са запечатали живота на Типи, която е отраснала сред дивите животни – точно като героят на Р. Киплинг от книгата му за джунглата. Снимките от “Типи: книгата ми за Африка” показват малкото момиче, което нарича слонът свой брат, а един леопард – най-добрия си приятел. Заедно с тях и родителите си фотографи на дива природа, Типи е посетила удивителни места покрай снимките.
Невероятното приключение започва в Намибия, където се ражда Типи и завършва в страни като Ботсвана, Зимбабве и Южна Африка. “Ежедневието й минаваше в това да се увери,ч е маймунките не са откраднали бутилката й”, казва Силви – майката на Типи. “Или ще ми извика и ще посочи с пръст към слон, който се храни с палмово дърво и ще каже ~ Мамо, по-тихо, ще го уплашим ~ Тя беше свободна.”
”Беше като да притежаваш безкрая :)). Живеехме на палатка, напълно потопени в дивото, а тя винаги се събуждаше по изгрев с нас. Беше много щастлива”
И невероятните снимки – Типи седнала върху гърба на щраус, легнала спокойно покрай малък Каракал или друга, на която Типи танцува енергично със слон – всички тези снимки показват необичайната връзка и спокойния обмен между Човек и диво животно. “Тя беше толкова спокойна покрай животните. Говореше с тях чрез очите и сърцето си”, казва още Силви.
С лекота, въображение и вродена невинност, малката “Моугли” успява да се сприятели с един от гигантите в африканското царство – слонът Абу. Майката споделя, че Типи не е осъзнавала колко по-малка е от слона, но и не се е страхувала от огромното животно. “Обръщаше се към него така, както обикновено говори с мен. Хората започнаха да я наричат ‘момичето, което говори с животни’”.
Типи е в състояние да изгради силна връзка с някои от най-опасните зверове от животинското царство, които обикновено са предпазливи към хората.
Повечето от животните са били осиновени и отгледани от фермери. Силви споделя още, че въпреки привидната лекота и комфорт в общуването между Типи и дивите животни, като родител тя винаги е поставяла на първо място сигурността на дъщеричката си.
“Дивите животни ще избягат или ще нападнат човек, ако са ранени, почувстват се застрашени от него или пазят малките си.”, споделя Силви. Затова тя винаги е държала под око Типи в комуникацията й с животните. “В началото се опасявах, че няма да позволявам на дъщеря си да стои край тях. Но после и ние с баща й свикнахме. Снимката, на която се вижда Типи смуче палеца си и стои до малкото лъвче Муфаса, е чудесна. Година след като бе направена тази снимка се върнахме и отидохме да видим лъвчето, което вече бе пораснало и много голямо. Мусафа се приближи до Типи и приятелски я докосна с дългата си опашка, както правят котките, а тя едва не падна на земята. Трябваше да я отведа. Не бях спокойна виждайки това.
Веднъж Типи беше ухапана по нослето от Мееркат. Само две леки ухапвания, но все пак! Знаете ли, интересно е, че бащиното име на Типи е Оканти, което означава сурикат.”
“Вторият инцидент беше, когато във водата тя се запозна с павиана Синди. Животинчето закачи косата на Типи в изблик на ревност. Беше болезнено да видя това! Дивите животни са непредсказуеми. Не можем да сме сигурни в тяхната реакция, тъй като не сме от един вид и не знаем техните поведенчески нрави. Когато последно се върнахме в Африка през 2006 г., отидохме да видим някои от животните, с които Типи се запозна в миналото, включително и павиана Синди. Научихме, че Синди вече е баба :))) На мой приятел, който я осинови от бебе и я отгледа, му се родиха близнаци. Синди решила, че е отговорна за тях и се държала като тяхна баба :)))
Срещнахме се най-после, а Синди отиде при Типи и започна да играе с косата й, да й прави нещо като прическа. Красиво беше. Местните хора също много я харесаха. ”
Когато Типи се връща в родната си страна Франция – на 10-годишна възраст, тя трудно се приспособява към живота в Париж.
“Толкова много й липсваха животните”, споделя майка й.
Сега Типи вече не е онова малко момиченце, но спомените от живота й в Африка – записани в серия от интервюта и списани в книга – вечно ще бъдат живи и ще достигат до хората от страниците на нейната книга.
“Тя написа книгата с цялото си сърце и запомнящи се усещания”, сподели Силви. Прилича на историята за Моугли, но за Типи е 100-процентова реалност.
Снимки: Силви Робърт/Barcroft Media
Поматериали на: http://www.dailymail.co.uk/