Снежния леопард принадлежи към семейство Котки. Известен е със своята красива, гъста козина. Има бяла, жълтеникава или светлосива космена покривка прошарена с интересни тъмни ивици. Освен красив, този външен вид чудесно прикрива леопарда от плячката му, докато той дебне. Гъстата му козина го прави издръжлив и адаптивен на ниски температури и по-сухи местообитания. Може да убива плячка, която е с тегло 3 пъти повече от собственото му. Една овца би заситила снежния леопард за около седмица.

Знаете ли че?
Снежните леопарди имат големи лапи, които са като снегоходки и предпазват дивото животно от потъване в снега. Целите лапи са покрити със също толкова гъста козина, както тялото и ги предпазва от измръзване.

Обитание
Снежните леопарди обитават високите скалисти планини в централната част на Азия. Могат да бъдат срещнати както в Афганистан, така и в Казахстан, и Русия. По данни на едно проучване от 3500 до 7000 са снежните леопарди, живеещи в дивата природа, а 600-700 живеят в зоологически градини. Точният брой на онези, които са на свобода не може да бъде определен.

Поведение
Снежните леопарди предпочитат да живеят в стръмните скалисти райони, възвишения и клисури. Тези местообитания им осигуряват идеалния камуфлаж, за да могат да устроят подходяща засада на плячката си. Те дебнат бъдещата си жертва известно време и обикновено нападат от разстояние между 20 и 50 метра. Дългите им и силни задни крайници помагат на снежните леопарди да правят отскоци от по над 9 метра, което е 6 пъти по дължината на тялото им.

Интересно! Опашката на снежния леопард е между 80 и 105 см. – почти колкото е дълго цялото му тяло.

Знаете ли, че?
Снежните леопарди имат светло сини или сиви очи, което е необичайно за големите котки – техните очи обикновено са жълти или със златист цвят.

Снежните леопарди са най-активни при изгрев и залез, но рядко могат да бъдат видени среди дивата природа. За разлика от други големи котки, те не реват. По природа са самотни и се чифтосват единствено в размножителния сезон.

Размножаване
Период: между януари и средата на март
Брой новородени: около 2-3 малки.
Женските раждат в скалистите планини. Малките зверчета се появяват на бял свят слепи и проглеждат едва на деветия ден. След като навършат 3 месеца, те стават напълно активни и започват да следват майката, когато тя излиза на лов и остават край нея през първата си зима. След това стават напълно независими.

И като финал, още няколко уникални кадъра…

Благодарим, че споделяте чрез бутоните по-долу!

Червенобузата костенурка произхожда от южните части на Южна и Северна Америка. Те са блатни животни, но от години се гледат и като домашни любимци. Интересен факт е че при добро гледане и осигурени грижи те могат да живеят до 100 години.

Какво е нужно да знаете преди да си вземете Червенобуза костенурка.
Може би най-важното което е нужно да знаем е за техният аква-терариум и условия на живот. Тези костенурки достигат до 30 см женските и 20 см. мъжките представители, а в отделни случи може и повече. Имат нужда от голям аква-терариум, около 1 метър дължина. Те са водни костенурки, но обичат да се препичат, затова е нужно да има част в терариума която е на открито. При откритата част на аква-терариума, трябва да има лампа, желателно е да бъдат излагани и на директно слънце, понеже имат нужда от витамин Д за черупките им.
Водата им е нужно да се сменя редовно, тъй като костенурката се храни там и извършва физиологичните си нужди във водата. Преди да се смени водата е нужно да престои 24 часа, след това не се сменя цялата вода, а 1/3 от нея. За да си спестите честото сменяне на водата, може да ползвате силен пречиствател на вода в този случай водата в терариума може да се сменя през 1-2 седмици. Температурата на водата трябва да бъде между 24-30 градуса, а под лампата повече. Важно е да се знае че при по ниска температура те спират да се хранят и се разболяват.

Хранене
За храненето на новия домашен любимец има много алтернативи. Най-важно е да се хранят с разнообразна храна. Младите костенурки до 2 годишна възраст се хранят всеки ден, а възрастните трябва да се хранят през 1-2 дни.
Храната за младите костенурки: Различни живи храни за рибки- ларви на комари, солени рачета и червейчета тубифекс (които е желателно да се избягват или да бъдат добре измити). Сладководни скариди – мамарци (от рибарски магазин за стръв или събрани под камъните в някоя река), живи щурци (продават се за храна на някои влечуги и паяци), други насекоми, малки рибки с подходящи размери. Също така могат да им се дават и черупки от яйце, жълтък от сварено яйце, черен дроб, парчета риба, месо, накисната кучешка или котешка храна. Месото и рибата трябва да е добре почистено от кости и жили и да не е тлъсто. Сушени скариди и други сухи евтини храни специално за костенурки са не само неподходящи, но и вредни и трябва да се избягват.
Големите костенурки е най-добре да бъдат хранени извън аква-терариума, защото иначе много цапат водата – в леген например. За тях също важи правилото за възможно най-разнообразна диета. Възрастните могат да се хранят с живи и рибки (за стръв от рибарския магазин); прясна цаца (несолена) – от костите в рибата животните си набавят необходимият калции, а от месото важните мастно-разтворими Вит А и Вит Д; парчета не-тлъсто месо и черен дроб; живи дъждовни червеи и голи охлюви, живи щурци и други насекоми, а също така и най-различни плодове и зеленчуци.

Размножаване и определяне на пола
Интересен факт е, че при този вид костенурки пола се определя от температурата при която се инкубират яйцата. При температура на инкубиране около 29’С се излюпват почти само женски индивиди. Полът може да се различи след третата година, когато стават полово зрели. Мъжките забавят растежа си, а женските продължават да растат до около 25 см. Мъжките стават максимум 15 – 17 см. Но пък за сметка на това ноктите на предните им крака стават много дълги – до 5 см. Ноктите на женските остават нормално дълги.

Сред влечугите, отглеждани като домашни любимци, зелените игуани (Iguana iguana) се радват на особена популярност. Може би това се дължи на тяхната красота, спокоен характер и относително лесно отглеждане.
Зелената игуана е разспространена в Централна и Южна Америка, където обитава тропическите гори. Води дървесен начин на живот, най-често в близост до водни басейни. Игуаните са активни през деня. В природата използват главно храна от растителен произход. Има два подвида зелена игуана.
Първият е обикновената игуана (Iguana iguana), а вторият е така наречената синя игуана (Iguana I.Rhinolopha), която има малък рог на върха на носа си. Характерно за синята игуана е, че запазва наситения си зелен цвят до края на живота си, докато обикновената посивява с настъпването на полова зрялост. Максималната дължина на възрастно животно е 2 метра, като 2/3 от нея е опашката. За отглеждането на зелени игуани се използуват просторни терариуми, богато аранжирани с клони за катерене. Желателно, но не задължително, е наличието на воден басейн. Температурата през деня трябва да бъде около 28-30 градуса, а през нощта – 18-21 градуса. За да се поддържа нормалният жизнен цикъл на животните е необходимо дължината на осветения фотопериод да е 12-14 часа през деня. Общата влажност на терариума трябва да бъде 70-80%. За целта е необходимо опръскване два пъти на ден с хладка вода. Като настилка може да се използува смес от пръст и пясък или пръст и торф.
Игуаните, особено младите, трябва регулярно да се облъчват с ултравиолетова лампа. При липса на такава може да използувате аквариумна фитолампа. Лятно време може да изкарвате своите любимци на слънце. Искам да отбележа, че климатът в България не е като в Калифорния, поради което не е целесъобразно да отглеждате своите игуани свободно пуснати.

ХРАНЕНЕ

Както вече споменах, зелените игуани са предимно растителноядни. Те се хранят с различни видове листа, цветя и плодове. На “затворено” ядат също така и различни зеленчуци като: моркови, домати, зеле, варени картофи, тиквички и други.
Поради това, че няма смисъл да изброявам всички видове храна, бих желал да дам един пример за домашно приготвена диета за млади игуани, която всеки на базата на своя опит може да допълва и разширява.

Нарязана маруля, зеле, спанак – 1 ч. чаша
Настъргани моркови – 1 ч. лъжица
Ситно нарязана ябълка – 2 ч. лъжици
Ситно нарязан банан – 1 ч. лъжица
Смляна суха храна за кучета – 1 ч. лъжица
Бебешка каша “Слънчо” – 1 с. лъжица
Костено брашно – 1/8 ч. лъжица
Витамини и минерали – според дозата на етикета

Забележка: диетата е за една игуана!

Не трябва да се учудвате на кучешката храна. Макар че игуаните са растителноядни, в природата те ядат и по-малко животинска храна. Освен това, чрез сухата кучешка храна в диетата се добавят липсващи в плодовете и зеленчуците минерали, а също така и протеини. Задължително е добавянето на витамини и калций, особено за младите игуани. Според сезона могат да им се предлагат цветове и листа от: акация, глухарче, детелина и други.
Мъжките игуани се различават от женските с по-големия си гребен, по-масивната си глава и по-дебелата основа на опашката.
Чифтосването е през юни-септември, а бремеността продължава около 2 месеца, след което женската снася до 80 яйца. След три месеца от тях се излюпват малките. При нормално отглеждане игуаните достигат полова зрялост на 3 години.

източник

Декоративните мини прасенца, набират все по голяма популярност. Те са очарователни, мили и добронамерени домашни любимци. Прасетата са едни от най – интелигентните животни, и по интелигентност са наредени на 4 място, след човека, маймуните и делфините.
Дребният им ръст се е получил след селектирана кръстоска на клепоухо прасе с малко диво прасе. Достигат до 30-40 см височина и тежат около 18 кг. Продължителността на живота им е между 12-18 години и са здрави животни, които боледуват рядко.

Характер
По характер те са изключително гальовни, привързващи се към стопаните си. Лесно се поддават на дресировка. Много са дружелюбни и чудесно се разбират с хора и животни. Любопитен факт е тяхната способност да имитират, ако бъдат гледани заедно с куче в даден момент те може вместо грухтене да издават подобен звук на лай, а ако са гледани с коте на мяукане.

Физическа активност
Мини прасенцата се нуждаят от ежедневна физическа активност, като се внимава да не се прекалява с дълги разходки. Ежедневно е нужно да бъдат излагани на слънце, за да могат да поемат витамин D. Но имайте предвид, че те лесно изгарят и е добре да не прекалявате със слънчевите бани, а ако е силно слънцето, може да ги мажете с детски слънце-защитен крем.

Хранене
За да имате здраво прасенце е много важно те да се хранят правилно. По правило те са лакомници е важно да не преяждат. Ако теглото им е наднормено, това може да доведе до здравословни проблеми като: проблеми в гърба и коленете. Основната им храна трябва да бъде необработена трева, а през зимният сезон сено. Зеленчуците също трябва да присъстват в ежедневното меню, като подходящи за тях са: карфиол, моркови, броколи, краставици, маруля,зелен фасул и тиквички. Важно е храната да е разнообразна и свежа, за да получава максимално много и разнообразни витамини. Сладкото и кофеинът са отрова за прасетата. В никакъв случай не бива да се хранят с кучешка или котешка храна. Плодове и царевица може да се дават в малки количества, понеже в тях има високо съдържание на захари. Доматите и чушките също не са желателни, заради високата си киселинност. Ядките са подходяща храна за да си набавят протеини и разнообразно меню.
Водата е много важна, прасенцата имат нужда от прясна и чиста вода в по големи количества, за да имат добро храносмилане. Важно е да имат достъп до вода през цялото време на деня и нощта.

Грижа за кожата
Най важният фактор за здрава кожа при мини прасенцата е качествената здравословна диета. Често прасенцата имат суха кожа, затова е желателно да добавяте един път седмично в менюто им ленено масло или кокосово масло. А ако има силна сухота, може да втривате, кокосово масло един-два пъти седмично върху кожата им.
Нужно е един път в седмицата да бъдат вчесвани, за да имат здрава козинка.
Къпането на вашето мини прасенце, трябва да става само при нужда и да се внимава да не се къпе често, тъй като се изсушава кожата им. Шампоанът с който се къпе, трябва да е анти-алергичен. А за да е по приятно къпането може да добавите лакомства, които да давате на прасчо.

Друг чувствителен орган е тяхната зурла. те обожават да душкат и ровят с нея. Когато ги извеждате е добре да ги оставяте да ровят по растенията с нея. В никакъв случай не ги удряйте, дори и лекичко по зурлата им, тя е един от най-чувствителните им органи.
Преди да си вземете прасенце също така, трябва внимателно да проучите мястото от което ще го купите. Тъй като често срещани са измамите и в даден момент, може да си имате 200 килограмово домашно прасенце.

Тя е приятелски настроена и добродушна. Доверчива по природа и много забавна,  може да ви спечели от първия миг, в който я зърнете. Пухкавото й тяло, кръглата глава с малки очи, тъпо носле и наострени ушички я правят невероятно мило създание, единодушни са от зоопортал Бау Бау. Изследователи се натъкнали на нея през 1798 г. по време на английска експедиция в Сините планини на Австралия. Местните са я наричали „калвайн”, а откривателите вероятно не са предполагали, че след време тя ще се превърне в един от символите на най-малкия континент на планетата Земя.

Класификация и еволюция

Коалата е малък до среден бозайник и може да бъде открита в различните видове гори на Югоизточна Австралия. Всъщност, тя е двуутробен бозайник, но е класифицирана от учените в самостоятелна група. Все пак, въпреки че е считана за един от най-емблематичните бозайници в Австралия, когато европейските заселници са стъпили за първи път на тези земи, всичко е било много по-различно. Тогава милиони Коали са били избивани всекидневно заради кожите им, отбелязват от известния зоо портал. Коалата е уникално животно, което се храни с листата на евкалиптовите дървета, върху които често може да бъде видяно.

Разпространение и естествена среда

Според данни от българския портал за животни, някога Коалата е обитавала Югоизточна Австралия и много от островите наоколо, но голяма част от представителите на този вид бозайници са били избити от ловци. Оказва се, че тя е изненадващо устойчиво и приспособимо животно, което обитава най-разнообразни видове гори – от високите евкалиптови дървета, до крайбрежните региони и дори ниско разположените гори във вътрешността на Австралия.

Поведение и начин на живот

Коалата е самотно и нощно животно, което прекарва повечето от светлата част на денонощието спейки в разклоненията на някое евкалиптово дърво. Ниско енергийната й диета (състои се само от влакната на евкалиптовите листа) е причина за неактивния й начин на живот. Коалата е щастлива да прекара 18 часа дневно в сън или просто да стои на дървото, като по този начин пести енергия, споделят от българския портал за животни. Невероятно е как прави всичко върху дърветата – хранене, спане, дори и разплождането. Ако видите Коала на земята, то може би е само моментно положение или сте я хванали в момент, когато се придвижва от едно дърво към друго.

Интересни факти

Както вече споменах, тя се храни с листа, като същите са и основният източник на вода за нея, пишат в http://www.bgpets.info/koalata-simvol-na-Avstralia. Ниското съдържание на хранителни вещества е довело до развитието на много малък мозък спрямо размера на тялото. След като е прекарала първите 6 месеца от живота си в торбичката на майка си, сучейки мляко, бебето Коала започва да опитва и твърди храни, като такива са изпражненията на майката. Малките си ги хапват, тъй като фекалиите съдържат много микроби, които спомагат за приучаване на стомаха да смила тежките влакнести листа от евкалипт.

Природозащитен статус и съвременен живот

От интересния зоопортал искрено се радват на коалата като едно от най-милите и безжалостно  избивани животни с цел търговия. А самата тя никак не се страхува от хората. Мила и приветлива, тя би се доближила с любопитство към всеки човек. Само че това не е било пречка да загине точно от неговата ръка заради красивата си пухкава козина. Към настоящия момент ловът на Коалата е забранен!