Подсемейството на питоните (Pythoniae) е част от голямото семейство на боидните (Воidае). Това са едни от най-примитивните змии.
Характерно за тях е, че имат остатъци от тазови кости, тъй наречените рудименти. Намират се от двете страни на клоаката им и приличат на малки нокти. При мъжките змии те са по-големи от тези на женските. Питоните (Pythoniae) 
се делят на 6-7 рода, в които влизат 22-23 вида. Разпространени са предимно в Стария свят – Африка, Югоизточна Азия, Малайския архипелаг, Нова Гвинея и Австралия. Обитават най-разнообразни биотопи. Така например, Зеленият дървесен питон (Chrondropython viridis) прекарва целия си живот по дърветата в горите на Северна Австралия, Нова 
Гвинея и околните острови, редкият африкански питон Калабария (Calabaria reinhardti) води предимно риещ начин на живот, а животът на водните питони от род Liasis, както показва и името им е свързан с водата.
Питоните се хранят предимно с бозайници и птици, но също така се срещат и изключения. Например Австралийският черноглав питон (Aspidites Melanocephalus) ловува преди всичко змии, в това число и силно отровни. Плячката си убиват чрез задушаване и след това я поглъщат цяла, започвайки обикновено откъм главата. Известни са достоверни случаи, когато питон е поглъщал леопард. Дървесните питони, които се хранят с птици
имат изклкзчително дълги предни зъби, което им помага да ловят жертвите си още в полет. Въпреки способността си да поглъщат големи хапки, питоните не могат да се нарекат лакоми. Например за 4-5-метров питон е достатъчно по един 5-6-килограмов заек на 10 дни. Освен това, когато се прехранят, питоните си правят почивки и са способни да не ядат дълго време. Аз самият имах случай, когато кралски питон отказа да яде 10 месеца, при което отслабна само с 10 процента.
Една от основните разлики, които отличават питоните от боите е тази, че боите са яйце-живородни, а питоните са яйцеснасящи. Интересно тяхно свойство е 
това, че “мътят” яйцата си. Снасяйки ги, женската се навива около тях и в продължение на около два месеца не само ги охранява, но чрез съкращение на мускулите повишава температурата си и по този начин им осигурява необходимата топлина. По време на инкубационния период тя не се храни.
Максималната продължителност на живот на питоните е около 30 години, макар че има сведения на Кралски питон (Руthon regius), който е живял 47 години в зоопарк.
Най-голям е Мрежестият питон (Python reticulatus), който достига до 12 метра дължина, а най-малък е Анголският питон (Python anchietae), който достига едва 1 метър на дължина.
