3) Възпитание

С влизането в новия дом котката заявява своите права като член на семейството – нуждае се от мяс­то за отдих, игра, хранене и физиологични нужди.
Условията в различни­те домове са различни, но обикновено мястото за физиологични нужди е в банята, тоалетната, може и на балкон. Важно е, котката да има свободен достъп до него по всяко време на денонощието. Банята е най-хигиенични­ят вариант, защото лес­но и бързо се почиства, а ако има миризма, то лес­но се отстранява и не се наслагва в жилището.

1 Малки котета
Малките котета нямат още създадени тоалетни навици, но притежават вроден инстинкт за скри­ване и отстраняване на характерните отпадъци и миризми. Ако имат възможност, те с желание ги зариват в пръстта или пясъка, ако има такъв. Поставената в избрано­то от вас място пласт­масова ваничка или легенче се застила с вестник или пясък.В магазините се продава специална смес, която абсорбира мириз­мата, събира се на топче­та около самите изпражнения и много лесно тези топчета се отстраня­ват. Ако нямаме възможност да предложим тази смес, един вестник също ще свърши работа. След всяко използване обаче се налага той да се подменя, защото ако съдчето е зацапано, котката няма да го ползва отново.
Когато малкото коте се нахрани, то започва да търси място, където да се облекчи. Ако го наблю­давате в този момент ще видите едно харак­терно душене в кръг, ду­шене, което обикновено завършва с клякане в ня­кой ъгъл. Ъглите са люби­мо място, използвано по този нетрадиционен начин. Вдигнете котето преди да е свършило “ра­ботата” и го занесете в избраното от вас място. Поставете го в котешка­та му тоалетна и обикно­вено вашите проблеми свършват дотук. Необхо­дими са 1-2 пъти показва­не на точното място и вашето послание намира естествен отклик. Важно е да похвалите “инте­лигентната” постъпка и да я подкрепите веднага след това с нещо вкусно. Ако използвате вест­ник, след уриниране лапи­те на котето се намок­рят и може да останат неприятни следи от тях. След като се изходи, мал­кото коте сяда встрани и грижливо се почиства, но понякога, особено в млада възраст, съществува възможност да изцапа, защо­то то самото още се учи как да се чисти. Обикно­вено след 3-4-месечна въз­раст тези проблеми пос­тепенно отминават.
Както хората, така и котките, имат различно отношение към хигиена­та. Всички котки се чис­тят, но с различен ефект. Някои са по-старателни и го вършат дълго и с удо­волствие. Стараят се да достигнат до всички трудни места – врата, гърба, по дължината на гръбнака. Особено внима­ние отделят на лицето – облизва се предната лапичка и с така намокрената лапа се изтрива муцун­ката, зад ушите, отново се облизва лапата и про­цедурата се повтаря. Въп­реки, че като че ли всички котки го вършат по един и същ начин, всъщност ня­кои просто го правят бър­зо и небрежно, докато други просто страдат ся­каш от мания за перфекционизъм. За котката, ка­то активен хищник, в при­родата е изключително важно всяка миризма да бъде отстранена, всеки косъм да лежи на опреде­леното място, вибрисите (мустаците) да бъдат изрядно почистени за да мо­гат да улавят всяка ми­ризма. Домашната котка, независимо дали живее в къща с двор или апарта­мент, запазва и до днес тези си инстинкти. Някои котки обаче се отличават с по-неподдържан “външен вид” от други.
Ако котката дефекира нормално, нормално е и да няма никакви следи от то­зи процес по козината си. При дългокосместите и полудългокосместите поро­ди, поддържането на хигие­на в тези части на тялото не е по-трудно отколкото при другите, просто се нуждаят от малко повече време. При храносмилател­ни проблеми с разстройст­во обаче много често те не могат да се почистят и ако не им се обърне внима­ние, козината около задния проход може така да се слепи, че да пречи на нор­малното изхождане. Ако ва­шата котка често страда от разстройства и това създава проблеми, просто трябва веднъж в месеца с ножица отзад внимателно да се намали дължината на косъма.
Би било много просто да си кажем, че с показва­нето на определеното за физиологични нужди мяс­то, нашите проблеми и задължения се свеждат до следващото му почис­тване. Уви, това обаче не винаги е така.
Може да се случи някой неприятен “инцидент” върху килима, в някой непосочен за тази цел ъгъл или друго място. Това се счита за нормално дока­то малкото коте е с още неизградени навици. Чувствува се “новодомец” и об­що взето до 3-месечна възраст “постъпката” просто се приема с мър­морене и остър тон.
Какво обаче да правим, ако нашето коте прекрас­но се ориентира в дома, ползва си определеното място и заедно с това продължава да прави малки и големи “подаръци” в различ­ни части на жилището?
Нека предварително да уточним, че тук говорим за клинично здрави жи­вотни, защото честото уриниране или разстройс­тво могат да бъдат приз­наци на заболявания и са тема на ветеринарната консултация.
2 Възрастна котка
Още когато вземате по-възрас­тна котка, се заинтересувайте за храните, които обича и с които е свикнала. Честно казано, ако не можете да й ги осигурите, по-добре да не я вземате веднага. Оста­вете я при собствениците й извес­тно време, като им ос­тавите храната, която вие можете да й пред­ложите. Нека те се опи­тат да я накарат да приеме новата храна. Едва след положителен резултат, можете да я вземете у вас и да сте сигурни, че няма да й се наложи дълго да гла­дува.
Котката е чувстви­телна към всички про­мени, независимо дали се касае за промени в храна, обстановка или хора. След смяна на собственици­те, свързана с промени в целия й досегашен начин на живот, нор­мална реакция е отказът от храна. Той може да продължи от 1-2 до 6-7 дни. Една добре развита котка тежи приблизително 3-4 кг. Гладуването, дори една седмица, няма да й се отрази добре, но освен за­губата на тегло, то не е опасно. Трябва да й предложите храна в лесно достъпно за нея място, съ­що така вода, мляко. Независимо от това, че тя отказва да я яде, сменяйте я всеки ден с прясна. Га­лете я, говорете й! Водете я често до храната, показвайте й я. Хвале­те я – с една дума правете всичко, което е по силите ви, за да я накарате да се чувства обичана. Оби­кновено след 4-5 дена глад котката започва да се храни, а вие просто трябва да я накарате да почувства новия си дом като свой. Играйте често с нея и поне в началото не я оставяйте често сама за много дълго време.
Котката трябва да започне да се храни нормално колкото е възмож­но по-скоро. Ако след седмица тя не се храни, отказва да играе с вас, бяга и се крие, това означава, че тя не ви приема и се налага да се свържете със стария собстве­ник или дори да я върнете обратно. В противен случай може да риску­вате живота й.
Противно на много мнения, че котката е свързана с дома, тя е много чувствителна към липсата на хората, към които е би­ла привързана. Вярно е обаче, че котката лесно се адаптира на ново място и с едно доброжелателно от­ношение бързо можете да я нака­рате да приеме новия си дом.
3 Хранене на котката
Котката обаче, към другите си качества, прибавя и упоритост. Ако не желае да се храни с храна­та, която й предлагате, може да стои гладна доста дълго време. Ако вие не отстъпите, тя започва да яде, но толкова малко, колкото да поддържа силите си, не повече. Скоро, като резултат от тази упоритост, вие се оказвате собственик на един от­слабнал, проскубан и жалък на вид екземпляр. В крайна сметка губе­щи са и двете страни, затова е тол­кова важно котката да изгради здравословен режим на хранене.
Храненето с консервирана хра­на, както и храненето с домашно приготвена такава си имат своите привър­женици. Естествено, първият начин спест­ява време и нерви, като бърз и неангажиращ, но бих поста­вила един въпрос: ако вие се храните само с консервирана храна, винаги, през целия си живот, как бихте се чувствали? А другите бих посъ­ветвала: давайте на котката разнообраз­на храна, от всички възможни видове, като съблюдавате правилата за пълноценна, вкус­на и полезна храна!
Котките, както и хората, можем да разделим на “лакомници” и “злояди”. За щастие, повечето от тях се движат в златната среда и не създават много проблеми в това отношение. Ако собствениците им са разумни, отстояват мнението си за пълноценно меню последова­телно и тактично. Храненето на котката е удоволствие и за двете страни.
Ако желаете да предложите нова храна, започнете с малки количес­тва, които добавяте към основна­та. Постепенно увеличавайте нова­та и малко по малко напълно заме-нете с нея старата. При отказ, вре­менно прекратете опитите. След 2-3 дни опитайте отново. При нов от­каз трябва да се търси причината може би храната съдържа някаква миризма, която не е привлекателна за котката? Ако причината не мо­же да се установи, просто трябва да смените храната с друга. Винаги процесът трябва да е плавен, постепен, без резки промени. Не е правилно да поставите новата хра­на и да оставите котката да гладу­ва, докато бъде принудена да я приеме. Това изгражда отрицателно отношение у котката не само към храната, но и към вас, тъй като тя отлично знае кой й я дава. Някои котки не обичат да бъдат наблюдавани докато се хранят, други не об­ръщат внимание, дори и да ги наблюдавате съвсем пряко. За предпо­читане е, ако има възможност, кот­ката да бъде оставена да се храни на спокойствие, без да бърза. Менюто на котката след 9-10 месеца се разделя на две порции – една, по-малка, сутрин, и по-голяма, ос­новна, вечер. Възрастната котка изяжда наведнъж количество,
приблизително равно на 1 мишка, почива, след което отново опитва да изяде “една мишка”. Така че, ос­тавете й сутрин 2 такива порции, а вечер – 3-4, в зависимост от апети­та и теглото на вашия приятел. Мъжките котки, особено от поро­дата персийска, също така нор­вежка горска, са доста едри – дос­тигат 10-12 кг, и се нуждаят от зна­чително по-голямо количество храна.

източник