Home Чау-чау

Чау-чау

 4ao-4ao.jpg

В ранния неолит човекът е преминал към заседнал начин на живот и до това време кучето вече се е превърнало в домашно животно, във верен спътник и помощник на човека. Много вероятно е в различните области на земното кълбо да са се опитомявали, а в последствие и кръстосвали различните видове чакали и койоти. Само няколко породи кучета произхождат от вълците и особеностите им служат като допълнително доказателство, че те представляват изключение от правилото. Първоначално тези породи са притежавали външно сходство и са се отличавали с независим характер – ескимоското куче, впрегатните лайки и чау-чау.
История на породата
Чау-чау е най-древната загадка на Изтока. Предположението, че чау-чау е най-бликзият родственик на вълка, може да се докаже с няколко примера: синият език – това е наследство на някои видове измрели полярни вълци, изконния гълъбов цвят на чау – още една черта на дивия предшественик, а така също и добрия нюх, способността му за лов. Съществуват няколко версии за произхода на породата, но със сигурност е известно, че историята й датира над две хилядолетия. Изображения на чау са открити на китайски фаянс 150 г. пр. Хр. Чистокръвните линии на чау-чау са се поддържали в будистките манастири, където са се занимавали с развъждане на породата и са водели специални дневници, които по своята същност са представлявали родословни книги на чау-чау. Освежаването на кръвта е ставало чрез обмен на кучета от различните манастири. Кучетата от тази порода са се използвали за лов, за охрана и като пастирско и впрегатно куче. В древните ръкописи са открити интересни факти за свещеното предназначение на тези кучета. Тибетските лами са използвали чау в моментите на медитация: когато ламата се е откъсвал от всичко земно, за да добие просветление, чау е бил до него и служил за мост, невидима нишка с реалния свят, позволяваща на човека да се варне на земята. А при левитация ламата е използвал топлината и енергията на чау, за да се издигне над земята.
През различни периоди на съществуването си, породата е наричана с различни имена: тибетски мастиф, татарско куче, варварско куче, но почти цяло столетие я наричаме чау-чау. Има две версии за произхода на името на породата. Едната е, че чау-чау е получил името името си от древните кучета „чу”, а другата е, че името на породата е дадено от английските търговци, които са търгували с източни подправки и наричали китайците chows и chinks.
Чау-чау е най-древния представител на шпицовете. Голямо е сходството на чау с шпицовете е. Например изправените неголеми уши и завитата на гърба опашка. Но строежът на черепа е различен. Има разлика във формата на предната част на главата. Главата на шпица е клиновидна и весело изражение на муцунката. У чау-чау е обратно – главата е масивна с широк и плосък череп, леко сплескана и с намръщено изражение на муцуната. Друга отличителна особеност на чау-чау е високата психологическа организираност, присъща само на тази порода. Всички изброени качества свидетелстват, че в кръвта на чау-чау има не само вълче начало, но и примес на някакви мастифи. Има много спорове за участие на тибетските догове във формирането на породата, но тази версия нито е опровергана, нито е доказана.
Първите сведения за чау-чау в Европа донася Марко Поло, но запознанството с породата става доста по-късно. Първите кучета били внесени от английските моряци в Англия като екзотични предмети и за съжаление ги отглеждали в зоопарка. По-късно английски търговец за втори път внася няколко кучета за уелския принц. През 1877 г. в английския Кенел клуб били регистрирани няколко китайски кучета. Няколко години по-късно, през 1894 г. породата била записана в книгата на английския Кенел клуб под името чау-чау. Тези кучета се считат за родоначалници на европейската линия. През 1880 г. чау-чау за първи път е представен на изложба в клас „малко известни породи”. Интересът към породата растял и именно мъгливия Албион открива тези кучета за света. През 1895 г. във Великобритания е регистриран „Клуб чау-чау”.
Развъдници на породата в Англия се създавали от 1898 г., но най-голяма слава и известност завоювали три британски развъдника, които изиграли първостепенна роля и станали основа за развъждането на чау-чау не само в Европа, но и по целия свят. Оттук излезли най-много шампиони и най-добрите производители. От 1900 г. чау-чау почти не се внасял в Англия от Китай, но на Острова е имало достатъчно материал за племенна работа.
В Европа, както и в Англия, чау-чау се появява в края на 19 в. Заедно с кучетата започнали да се появяват клубове и развъдници в различни страни на Европа – Франция, Белгия, Холандия, Германия. Белгийският развъдник, основан в началото на 20 в. положил основите на развъждането на чау-чау в Америка и Канада, а кучета от основаният през 1837 г. в Холандия развъдник станали шампиони на Америка, Мексико, Аржентина, Канада, Италия и Германия. Най-много работа по развъждането на породата е извършена в Германия и Люксембург.
Съвременното английско развъждане на чау-чау диктувало законите по света. То довело до акрепване на тези черти, които им придават сходство с мечетата – муцуната е къса и широка, ушите почти се губят в гъстата и дълга козина, красиви, изразителни и бадемовидни очи, мощен скелет с квадратен корпуси плътно прилягаща опашка. Чау-чау много се привързва и е способен на беззаветна любов и преданост. Не се препоръчва да си взимате чау-чау в по-късна възраст, тъй като периодът, който най-здраво се запечатва в паметта на кученцето е когато то е на възраст 2-6 месеца. Един мъж купил на жена си подарък за рождения ден кученце чау-чау. Той решил преди това да го остави на сестра си да го гледа за няколко седмици. За това време кученцето припознало своята „временна” стопанка, запомнило я за цял живот и й се радвало така, както на никого другиго. Запомнете, че може възрастният чау никога да не свикне с новите си стопани. В семейството чау е верен приятел и компаньон, но отдава сърцето си само на един член на семейството въпреки, че приема любовта на всички живущи с него. Към чау трябва да се обръщате спокойно. Характерът му е сдържан и надменен. Недоверчив е към непознати.
Психиката на мъжките и женските чау-чау е различна. Мъжките като правило са по-уравновесени и сдържани. Разсъдливостта им понякога е просто невероятна. Те считат, че взетите решения винаги си остават само за тях. Да изкарате от равновесие мъжко чау-чау е много трудно, но ако той влезе в бой, става страшен противник. При всякакви обстоятелства мъжкият чау-чау умее да запази достойнство и невъзмутимост, излишните изблици на гняв са необичайни за него, а да се изплаши е под достойнството му.
Психиката на женското чау е по-изтънчена, богата и сложна. Като правило е по-умна от мъжкия. По тънкостта на възприятията и по способността към истинска дружба по-високо стои именно женската. Женските чау са нежни. Стават удивителни майки, невероятно грижовни, много дълго проявяват майчинските си инстинкти, дори и след като престанат да кърмят малките. Те умеят да възпитават децата си, самоотвержено ги защитават, не им разрешават да ходят на опасни места, внимателно ги наказват за лудориите и ги учат да играят. Всичко това свидетелства за високата интелектуална организация на женските от тази порода.
Женската чау е много кокетлива с мъжките, но ги поставя на място ако не могат да й угодят. Изразява недоволството си със свадлив лай и хапе по особен начин, не като биещо се куче, а захапва кожата недълбоко, при което противникът скимти от болка и се оттегля.
Чау-чау са много чистоплътни и в известна степен обичат реда. Те никога няма да бягат в локвите, а ще вървят между лехите, няма да газят в разораното и няма да повредят и едно растение. Чау никога не взема нещо от земята, а ако го заинтересува някаква миризма, ще я изследва с усърдието на професор. Това куче помни всички места, които са го заинтересували по-рано. При цялата независимост на характера на чау-чау, за човека, сполучил да опознае невероятните му психически ресурси, той може да стане източник на радост и удовлетворение. Този, който иска да има емоционално куче, не би получил търсеното утешение в сдържания чау, който презира натрапените ласки и посреща стопанина си с леко помахване на опашката. Много е сложно да снемете маската на важност от лицето на чау на улицата, при все, че и вкъщи той се държи като стопанин – спокойно и непринудено.
Това куче с характерното си презрително-надменно изражение на муцуната не може да бъде обект на масово търсене и модерно за всички и затова развитието на породата е било много бавно и трудно. Като правило чау-чау никога не е бил модно куче, породата има противници, любители и истински почитатели. Такова куче става собственост на човек, който е чакал чау цял живот. Вследствие на ниската си плодовитост и характирните особености на развъждането на породата, известни само на специалистите, чау-чау никога няма да бъде многочислена порода.
Груминг
Тази английска дума, означаваща грижа за козината, влезе отскоро в речника на любителите на кучета. Сега със сигурност може да кажем, че болшинството от собствениците на чау-чау знаят, че грижата за кучето се харесва и на собствениците и на съдиите.
Груминг – това е определена обработка на козината на чау-чау, служеща за поддържането и подравняването й. Тази процедура широко се използва при подготовката на кучетата за изложба. Погрешно е мнението, че не е необходим груминг, тъй като без постоянни грижи за козината чау-чау ще изглежда занемарен.Козината на чау преминава през различни стадии на развитие, преди да достигне окончателната си зрялост на 2-4 годишна възраст.
Гъстото подкосмие поддържа козината права. Обилната и гъста козиа е едно от неоспоримите достойнства на породата. След груминга ежеднивната грижа за козината отнема около 15 минути. При други обстоятелства на собственика се налага с пръсти да се справи със сплъстената козина и много добре да вчеше кучето. Неправилно е и твърдението, че чау-чау не трябва да се къпе. Къпането е особено наложително в периода на сезонното линеене. То способства старата и мъртва козина да падне и помага на новата да израсте, като избавя кучето от безкрайното чесане.
Грумингът включва целия комплекс от хигиенни мероприятия – миене, сушене, щателно вчесване на козината, обработка на лапите, ноктите, ушите и козината.
Къпаната, вчесаната и грижливо поддържаната козина помага на чау да добие хармоничен, балансиран и главното – много красив и поддържан вид. Умело проведеният груминг не трябва да скрива или разваля красотата на козината и екстериора на кучето, а трябва да подчертава всички негови достойнства. Поддържаната козина на чау в съчетание с прекрасния екстериор е залог за успех на вашите питомци на изложби от всякакъв ранг. Как ще изглежда вашият чау – красив или не съвсем, решава само собственикът му. Неоспоримо е твърдението, че кучето е отражение на стопанина си, така че изборът е ваш.
Стандарт
FCI № 205 (09.06.1999)
Пржизход: Китай
Дата на публикация на по-рано действащия стандарт: 24. 06. 1987 г.
Предназначение: Куче за охрана и компаньон
Класификация по FCI: Група 5. Лайки и примитивни породи. Секция 5. Азиатски шпицове и родствени породи. Без работни изпитания.
Общ вид
Активен, компактен, с къса поясница и което е съществено – добре балансиран, лъвоподобна външност, величав, държащ се с достойнство. Опашката се допира до гърба.
Поведение
Спокойно куче, добър страж, синкаво-черен език, неповторима превзета походка. Независим, верен, но надменен. Средно височината при холката е 43-51 см, но във всеки случай трябва да се отчитат общите пропорции и хармоничността на тялото.
Глава
Черепна част
Черепът
е плосък и широк, добре запълнен под очите. Преходът от челото към муцуната (стопът) не е рязко изразен.
Лицева част
Носната гъба
е голяма и широка и във всички случаи е черна. Изключение правят бледожълтите и белите кучета, при които светлата носна гъба е допустима, а у гълъбовосивите и рижите със сивкав оттенък – с естествен цвят. Муцуната е със средна дължина, широка от основата до края, а не е заострена като на лисица. Устните и небцето са черни, а за венците се предпочита да са черни. Езикът е синкавочерен. Зъбите са здрави и равни, а челюстите – силни, със съвършено правилна ножицовидна захапка, т. е. горните зъби плътно покриват долните и са перпендикулярни на челюстите. Очите са тъмни, с овална форма, среден размер и с бистър поглед. Подходящ цвят на очите се допуска при гълъбовосивите и рижите със сивкав оттенък. Ушите не са галеми, плътни са и леко заоблени в краищата, кучето ги държи изправени. Широко поставени, но наклонени напред над очите и леко приближени едно към друго, придават своеобразно и характерно за тази порода намръщено изражение. Намръщения вид не е задължително да се постига за сметка на свободно набръчканата кожа на главата.
Шия
Здрава, снажна, не е къса, поставена умерено високо и леко сводиста.
Тяло
Гърбът е къс, равен и здрав. Поясницата е мощна. Гърдите са широки и дълбоки. Ребрата са сводисти, но не бъчвообразни.
Опашка
Поставена е високо. Носи се прилепнала на гърба.
Крайници
Предните
са съвършено прави, със средна дължина и здрави кости. Раменете са мускулести и косиЗадните крака са мускулести. Скакателните стави са с минимални ъгли, което води до характерната превзета походка. Никога не се прегъват напред. Стъпалата са къси и прави. Лапите не са големи, закръглени са и са като котешките, стъпват на пръсти. Движения. Къси крачки и превзета походка. Предните и задните крака се движат паралелно и право напред.
Козина
Дълга и груба или къса и еднородна. При дългокосместата разновидност е обилна, пищна, гъста и права. Покривния косъм е доста груб с меко и пухкаво подкосмие. Особено дългата козина около шията образува грива, а на задните крака – гащи. При късокосместите козината е къса, много гъста, права, стои перпендикулярно на тялото и не приляга към него. Всяко изкуствено скъсяване на козината, което променя естествените очертания или облик, води до дисквалификация при изложбите.
Окраска
Чисто черен, рижав, гълъбов, бледожълт или бял цват, често с оттенъци, но не и на петна или пъстри. Долната част на опашката и задната страна на бедрата често са по-светло оцветени.
Ръст
Височина при холката – мъжки 48-56 см, женски 46-51 см.
Дефекти
Всяко отклонение от горепосочените показатели трябва да се разглежда като недостатък или порок в зависимост от степента на изразеност.
Забележка
Мъжките трябва да имат два добре оформени тестикула, напълно спуснати в тестикулната торбичка.

 източник

115 COMMENTS

  1. nqkoi ako prodava kuce 4ay 4ay nqma znacenie za cveta i i kolko e golqmo prosto iskam da si kupq takova kuce do 100-150lv.

  2. ~ Много е сладко.. Ако някой подарява или продава до 100-150лв. да пише! Моля ви, спешно е! … : )) ~

  3. Аз също търся чао чао до 100 150 лева ако някои продава моля да ми пише.

  4. tova ku4eestrahotno. kak se kazva? qs iskam takova ku4e.molavi koito prodava 4al 4al na cena 100-130 neka pi6e

  5. molya koito prodava malki ku4enca 4ao 4ao da mi se obadi na tel:0887588950 ili na skype:boshetu molq vi mn gi aresvam tezi ku4enca cena:100 do 150lv molq vi ili pak ako nqkoi podarqva da se obadi na telefona ili da me nameri na skype

  6. tarsq si majki 4au 4au ako moje kafqf i da e na max 3 meseca obadete mi se na tel:0887588950 ili na skype:boshetu cena 100 do 150lv mnogo gi harsevam tezi ku4enca mn vi se molq obadete mi se mnogo iskam takova krasivo ku4e

  7. dneska izpadnah v shok kuchetata mi izlqzoha ot dvora a jenskata e razgonena za nqkolko sekundi se zakleshti s edin pomiqr i sega neznam tq e oshte malka nqma 2 godini mai mesec shte napravi 2 obadih se na doktora za da otstrani bremenosta zashtoto ne iskam da se machi kucheto mi malka e oshte nqkoi da e imal takav problem doktora mi kaza che do 5tiq den trqbva da se otstrani shtoto posle se zahvashta za matkata i shte e po trudno utre shte hodim da i go otstranqva kak mislite mn sam pritesnena ??

  8. Здравейте, имам чао чао на 6 год. и съм много щаслива с нея. Тя е истинска красавица и изключително верна. Гордея се с нея. Не бих я заменила с никое друго куче. :)

  9. Най-интелигентното животно коено слуша и се подчиняна на стопанина си.

Leave a Reply