Home 6)Обучение и дресировка

6)Обучение и дресировка

zoo-sviat-obuchenie-i-dresirovka-na-kuchetoПри дресировката на кучето се изискват много усилия и огромно търпение, за да се достигне до желания ефект. За сметка на това удоволствието, което човек изпитва от добре обученото куче е огромно. Обучението и дресировката представляват система от правила и подходи, с помощта на които кучето изработва определени трайни навици, необходими за управляване на неговото поведение при използването му за различни дейности. Чрез целенасочено обучение човекът е научил кучето да извършва конкретни и често пъти сложни дейности. Това се дължи главно на обстоятелството, че кучето притежава високо развита нервна система . Чрез обучението в животното се изграждат необходимите условни рефлекси. Те представляват ответна реакция на кучето към външни и вътрешни дразнители. Условните рефлекси възникват и съществуват само при определени условия, придобиват се през индивидуалния му живот и по това се различават от безусловните рефлекси, които се предават по наследство т.е. те са вродени.

Как се изграждат условните рефлекси? Основа за тяхното създаване са вродените, унаследени безусловни рефлекси. Ако на фона на действието на постоянен дразнител (предизвикващ безусловен рефлекс) се задейства друг безразличен за животното дразнител, които не е в състояние сам да предизвиква безусловен рефлекс, то след няколко поредни съвместни действия на двата дразнителя постепенно само с действието на безразличния за животното дразнител започва предизвикването на условен рефлекс.

За изработването на условен рефлекс е необходимо някои безразличен за животното дразнител системно и многократно да съчетава с едновременно действие на безусловния дразнител, като е добре включването на безразличния дразнител да започва малко по-рано от безусловния. Тогава безразличния става условен дразнител – сигнал за последващо действие на безусловния дразнител и започва да предизвиква условен рефлекс. При дресировката е необходимо у кучето да се изработят условни рефлекси, т.е. навици да отговарят на различни сигнали на човека по определен начин.

Заниманията може да се провеждат ежедневно, но не повече от 15минути, тъй като претоварване кучето се уморява, става вяло и непослушно. Препоръчва се упражненията да се разнообразяват и между тях да се правят продължителни паузи. В началото е по-добре обучаващият и кучето да са сами. Винаги при контакта с кучето трябва да се използват едни и същи думи. Постоянно повтарящите се думи се наричат звукови сигнали – команди, които трябва да са кратки и звучни и да се произнасят с определена интонация на гласа. Колкото по-отчетливо и внушително се произнасят се произнасят те, толкова по-бързо определена команда се усвоява от животното. Най-общо методите за обучение и дресировка са следните:

Поощрителен метод

Обучението се изгражда изключително въз основа да хранително-вкусово възбуждане (т.е. лакомства, давани на кучето), без физическа принуда. В резултат лесно се установява контакт между дресьора (или собственика) и кучето и бързо се изгражда условен рефлекс. Този метод е основата на обучението при домашни условия.

Механичен метод

За въздействие се използват дразнители, причиняващи болезнени усещания (рязко дърпане на повода или удар). При този метод може да се получат резултати на безотказно изпълнение на всички команди, но само при кучета със силен (уравновесен, възбудим или инертен) тип нервна система. Недостатък на този метод е, че кучето изпълнява покорно заповедите на своя господар.Често използван в цирковата дресура.

Контрастен метод

Обучението се основава на въздействието на поощрителните и механичните дразнители. Първо се използва механичния дразнител за принуждение и след като кучето изпълни желаното действие, то се поощрява с лакомство, погалване или похвала. Методът е особено подходящ при обучение в домашна обстановка.

Подражателен метод

make-friendsИзползва се способността на младите кучета да подражават на възрастните обучени кучета. Този метод се прилага при дресировка на ловни и служебни кучета.

Обучението трябва да започне веднага, след като кучето влезе във Вашия дом. Дву-тримесечно кученце може да се научи на основните изисквания: да усвои хигиенни навици, да спи на точно определено място, да научи името си и да се отзовава на повикване, да се разхожда с повод и др.

В природната среда прадедите на кучето – вълците, изпитват нужда от водач и тяхното съобщество винаги си излъчва такъв. А в човешката среда за кучето главата на семейството трябва да замести водача. Само тогава кучето ще има поведение, което да отговаря на вродените му инстинкти.

Хората, които се заемат да отглеждат куче в дома си, трябва да знаят някои неща за него и да имат достатъчно търпение и време. Основното възпитание трябва да започне още от 8-9 седмица. За изграждане на определени навици трябва да се прилагат следните методични правила:

  • Да се установят правилно взаимоотношения, т.е. контакт с обучаваното куче
  • В първите дни на обучението да се комбинират условните с безусловните рефлекси
  • За условни дразнители да се използват звуковите (словесни) дразнители, прилагани под формата на команди, съчетани с жестове
  • В началото условните дразнители да се подкрепят с механичен дразнител – натиск с ръка или подръпване с повод, след което да се дава поощрение – лакомство
  • Да се проявява постоянство и търпение от страна на обучаващия.
  • Да не се крещи или физически да се наказва непослушното кученце. Командите да се подават строго, но с приятелски тон
  • Командите да са лесни за усвояване и да се състоят почти винаги от една дума, например „Седни!”, „Мирно!”, „Ела!” и „Долу!”
  • Веднъж избрана, командата никога не трябва да се сменя
  • Да не се пристъпва към обучение веднага след хранене на кучето
  • При правилно изпълнение на упражнението да се дава щедро възнаграждение
  • Да не се дава на кучето команда, ако животното не е в състояние да я изпълни. Така кучето бърза „схваща”, че господарят му може да бъде безпомощен.
  • За препоръчване е на всеки 10-15минути да се правят почивки. За да може кученцето да си почине и когато се възобнови дресурата, то да бъде отново концентрирано.

Място за спане

Това е първото нещо, което трябва да направите – да определите мястото, където кучето ще спи. Най-добре е да се избере подходящо кътче, където никой да му пречи. Смяната на обстановката е стресов фактор за вашия питомец – откъснат от майка си, от братята и сестрите си, от познатите миризми, поради което изпитва страх. По-добре е кученцето да „поплаче”, да полае и поскимти и една – две нощи да не спи, но след това то ще свикне и винаги ще знае определеното му място.

Място за хранене

Още от първия ден трябва да започнете да храните кученцето задължително на едно и също място. За целта са необходими две панички – за храна и за вода, които трябва ежедневно да се измиват с гореща вода.

Привикване с името

Трябва да научите кученцето да реагира на името си. Каквото и да е то, трябва да помните, че името не е команда, а само звуков сигнал, който привлича вниманието на кучето. В началото името трябва да се повтаря много често. При реагиране поощрете кучето с погалване и му дайте някакво лакомство. Обикновено при назоваване на името му кученцето реагира, като повдига глава от постелката и насочва поглед към вас. Упражнението повтаряйте по няколко пъти, преди да оставите окончателно храната на разположение на кученцето. Само след три – четири дни вашето кученце вече ще знае името си. Така че преди всичко ви е необходимо търпение, което по късно многократно ще бъде възнаградено.

Разходка

Малкото куче може да излиза на улицата, след като навърши 2 месеца и половина. Всичко зависи от годишното време , температурата навън и от породата. След ставане от сън е необходимо веднага да изведете кучето на разходка, за да се раздвижи и да свърши своите физиологични нужди. Към воденето на повод трябва да започнете да приучвате малкото куче още от първите му извеждания. Обикновено кученцата не реагират на нашийника и много бързо свикват с него. Наложително е при по едро или по – агресивно куче след време да се поставя намордник, към които също трябва да го привикнете отрано.По време на разходка се старайте да водите кучето винаги от лявата си страна. Не бива да извеждате кучето на разходка веднага след хранене, както често се практикува. Добре е около час то да лежи спокойно, докато стомахът му смила храната. Разходката, тичането и играта след ядене при пълен стомах се отразява неблагоприятно върху неукрепналия организъм.

Ходене по нужда

Един от най-важните проблеми е обучението за ходене по малка и голяма нужда. То трябва да започне веднага, щом кучето започне да приема твърда храна (около 6 седмици след раждането). Не го изнасяйте на ръце, нека то върви с вас, за да научи маршрута. Ако живеете в апартамент или през деня отсъствате продължително време, определете една стая, чийто под може да бъде покриван с хартия, и оставете кученцето в нея. Бъдете търпеливи – никога не наказвайте възпитаника си за това, че възприема бавно или за случайни грешки. От друга страна, когато то изпълнява всичко правилно, проявете задоволство, поощрете го с лакомство и го погалете.

Игра

Малкото обича да си играе, да гризе всичко, което му попадне – най-често обувки. За да ги спасите, необходимо е да му набавите няколко предмета, които да не може да глътне или да отхапе от тях парче. Подходящи са играчки от твърд каучук, плътна гума, които кучето да гризе (изискват го растящите му зъби). Много подходяща за игра и гризане е тенис топка или друга подобна. Абсолютно сигурно е, че ако не предоставите на възпитаника ви така необходимите му играчки, той ще започне да разваля обувките и мебелите. Кучето не може да отличи старото от новото. В случай, когато се е наложило кученцето да остане само вкъщи, и прибирайки се, заварвате бъркотия, не бива да започнете да му се карате и да го биете. Запомнете, че кученцето улавя и схваща само интонацията на вашия глас, без да разбира смисъла на думите.

Наказание

Кученцето трябва да бъде наказано само ако е прекалило с нещо или е извършило нещо нередно. Бъдете много внимателни когато наказвате! Каквото и да е направило, кученцето трябва да усети не само строгост, но и добронамерено отношение, иначе ще престане да ви вярва и да идва, когато го викате.