ИСТОРИЯТА на породата
Британската късокосместа е може би най-старата британска порода котки. Според една от теориите за произхода й родословието й може да се проследи до онези далечни времена преди около 2 000 години, когато римляните завладяват Британия и там започва да се развива земеделието. Работещите котки - наричани така защото трябвало да „работят”, за да се нахранят, а не просто да бъдат домашни любимци – били донесени на острова от римските легионери за да контролират и ограничават популацията от гризачи. Тези котки живеели около хамбари, плевни и ферми и почти нямали контакт с човека. Броят им нараствал и те като цяло благоденствали. Стотици години наред в Британия не се внасяли нови котки и местните екземпляри се кръстосвали в рамките на съществуващата популация. Резултатът бил специфичен вид едра котка с гъста козина.
Към края на 19 век любителите на котки в Обединеното кралство стигнали до извода, че британската порода е красива и заслужава признание. С развъждането на най-качествените екземпляри се заел Харисън Уайър – един от създателите на фелинологията във Великобритания, който бил горещ поклонник на тази порода. По негова инициатива през 1871 г. точно 20 години след първата съвременна изложба на кучета отново в Crystal Palace в Лондон се проведежда и първата в света изложба на котки. Участващите в нея британски късокосмести печелят повечето от наградите. През 1898 г. породата е призната официално – факт, който е отразен в регистрите на Английския клуб на любителите на котки. Любопитното е, че иначе напредничавите американски фелинолози я признават едва през 1980. Първи са, разбира се, Cat Fancier’s Association (CFA), но и днес породата е доста рядко срещана в САЩ.
Британската късокосместа е една от трите световно известни породи котки, които имат свой клуб в България. Ето какво още прочетохме за миналото на породата в статията на Вл. Йонев на официалния адрес на клуба в Internet www.catbg.com:
„… В знаменитата приказка на Шарл Перо се разказва за един забележителен котарак, който ловял зайци и правел всякакви други интересни неща, които обикновено котките не умеят, като например, да се разхожда в ботуши и да говори с човешки глас. Това бил шартрьоз - потомък на големите сини котки, живеещи в манастира Шартрьо, които охранявали от плъхове знаменитите винарски изби. А Луис Карол в своята повест “Алиса в страната на чудесата” разказва за котарак, който можел да се усмихва. (Без съмнение си спомняте за изчезващия Чеширски котарак “котка без усмивка - усмивка без котка”- б.р.) И в двете приказки става дума за една и съща порода, която сега се нарича британска синя късокосместа…
Да оставим настрана ботушите, които явно не са по мярка на котешките лапи, а така също и умението да се говори с човешки глас. Останалото е чиста истина. Шартрьозът ловял зайци без проблеми, винаги оставал верен на своя стопанин, а с ум и хитрост тази порода е известна от незапомнени времена. Една английска дама, дълги години занимавала се с развъждане на британски късокосмести котки, в продължение на 15 години изучавала навиците на тези животни и написала монография, в която доказва, че британецът е в състояние да разбира до 700 произнасяни от човека думи.
Британските котки отдавна живеят в аристократичните семейства и обичат еднакво всички, които живеят в дома. Но миловидното и тромаво “плюшено мече”, виждайки плячка, се превръща в тигър, няма спасение от него нито за малката мишка, нито за големия плъх, пък и птичка едва ли би му убягнала на дървото, където той се покатерва със завидна за вида му пъргавина.
Британците са единствените, които в котешкия свят притежават способност да се усмихват. Мнозина от техните стопани твърдят, че е много лесно да се предизвика животното да се усмихне - трябва само добре да похвалите своя любимец. Достатъчно е да кажеш на котарака: “Ти си млад, красив, котките те обичат… а аз съм луд(а) по теб” и ще видите как бузите му се разтягат в снизходителна усмивка, а медните му очи весело гледат към стопанина…”
Външен вид
Британските късокосмести са силни котки със здраво телосложение. Те израстват много бавно – растат до 4-годишна възраст, а напълно съзряват едва на 5 години. Като цяло живеят дълго (15 - 16 години) и при правилно отглеждане изглеждат и се чувстват отлично през целия си живот.
Възрастната британска късокосместа котка е с тегло от 6 до 8 кг, а понякога и до 10 – 12. Характерна за породата е значителната разлика между мъжките и женските – дамите не са с толкова масивно тяло и са с по-малко тегло. Независимо от окраската си, всички британци трябва да отговарят на определени стандарти.
Тялото на британската късокосместа е със среден до голям размер, мускулесто, с широк гръден кош и рамене, с масивни и едри кости. Крайниците й са сравнително къси с кръгли и здрави лапи.
Опашката е къса (не повече от 2/3 от дължината на тялото), дебела и със закръглен връх.
Главата на тази котка е кръгла, масивна, с широк череп, поставена на отлично развита къса и силна шия. Носът й е къс, широк и прав, без изразен „стоп”. Ушите й са малки и широки в основата, леко закръглени, широко поставени като подчертават закръглените контури на главата.
Очите на британската късокосместа котка са големи, кръгли, широко поставени. Цветът им е в съответствие с очите. Като правило при повечето разцветки на козината очите на котката са оранжеви или медни, при хладните сребристи или златисти оттенъци цветът е изумрудено зелен, а всички окраски “color point” трябва да са със сини очи. При белите британки може да се срещат сини, медни или разноцветни очи.
Козината на британската късокосместа котка е къса, плътна, неприлепваща, с гъст подкосъм.
Характер и поведение
„Британска късокосместа” – самото съчетание на тези две думи изразява силата и храбростта, аристократичността и издръжливостта, доброжелателността и характера на тези котки. Британките са контактни и комуникативни, дружелюбни и ласкави. Те прекрасно се разбират с всички членове на семейството, а собственика си обичат до самозабрава. Могат да ви следват навсякъде из дома ви докато не се настаните някъде и не позволите на британката си да се нагласи близо до вас.
Притежавайки огромно търпение, британските късокосмести котки много обичат деца и добре се разбират с други домашни любимци включителни и с кучета. Но все пак не трябва да взимате в дома си представител на тази порода, ако я възприемате като играчка. Независимо от искрените прояви на симпатия и любов към стопанина си, тази котка не понася прекалено фамилиарното отношение към нея. А нейната прилика с плюшена играчка не означава, че ще търпи да се отнасяте неуважително. Ако я обидите, веднага ще покаже острите си нокти, дотогава скривани прилежно в калъфчетата им. Но безпричинната агресия и коварството са й напълно чужди.
Британската късокосместа не обича да се настанява в скута ви – може би защото зараси своята плюшена козина тя се прегрява. Разбира се, ако я уговорите, тя ще се съгласи да ви достави удоволствие и ще се сгуши за малко в скута ви, но, ако се опитате да я задържите за по-дълго, непременно ще избяга.
За разлика от другите котки, британските късокосмести на практитка не се поддават на дресировка. Но да се занимавате с това съвсем не е задължително. Котката е достатъчно умна и може чудесно да се справя с всичко. Даже мъничкото котенце ня би отишло до тоалетна на друго място освен определеното, нито ще точи ноктите си на мебелите, ако сте му показали къде се намира драскалката му.
Британците не харесват да ги прегръщат или да ги носят на ръце. Те са щастливи да са редом със собственика си и да го следват навсякъде. Ако ги носите на ръце, те се чувстват несигурни и зависими, а това е под тяхното котешко достойнство. Освен това тези едри и тежки животни се чувстват много неуютно без опора под краката си.
В отношенията си с хората британската късокосместа запазва своята независимост, която не позволява да станете неин абсолютен собственик, по-скоро е възможно обратното. Тя прави само това, което счита за нужно. Най-точно може да определим отношенията им с околните така: британките се отнасят прекрасно само към тези хора, които ги обичат, и се разбират с само с тези животни, които не им досаждат със своето трудно поносимо присъствие. Благодарение на независимия си характер и не изискващата особени грижи козина британските късокосмести котки са много подходящи за хора, които прекарват много време в службата. Не случайно наричат британките „котки за бизнесмени”.
Британската късокосмета е символ на спокойствие, самообладание и домашен уют. Предпочита да се намира в тихо жилище, а и самата тя не издава високи звуци, мяука многo рядко, тихо и само в случай на крайна ноебходимост. Настанява се да спи на невъобразими места. Най-добре е да разположите леглото й на някакво по-високо място далеч от течения. Британката не страда от безсъница, но в живота й има по-сънливи или будуващи периоди.
Котките са родени чистници и тази порода не е изключение. На своя тоалет британката отделя почти половината от своето активно време. Облизването и миенето са не само хигиенни процедури. Котката може да ги използва и за да се успокои след преживян стрес, например, като посещение при ветеринар, пътуване с градски транспорт и т.н.
Британките са активни и игриви, но не разрушителни. Те се приспособяват с лекота към помещения с всякакъв размер така, че съседът ви на долния етаж никога няма да се оплаква от шума над главата му докато ви няма.
Добре е да знаете, че британските късокосмести са много чувствителни към атмосферата в дома им. Ако тя е неблагоприятна и собствениците им често се карат и вдигат шум, тази нервност се предава и на животните и те започват да изпитват непреодолимо желание да се мият.
Има много причини, поради които мoжем да наречен британската късокосместа идеалната котка: добрите й очи, приятния характер, широката цветова гама, солидния и представителен вид, излъчваното от животното чувство за собствено достойнство, спокойният темперамент и лекотата, с която се отглежда. Всичко това й гарантира непрестанния победоносен поход към сърцата на любителите на породата в цял свят.
posted on April 6th, 2008 at 6:47 am
posted on April 28th, 2008 at 3:16 am
posted on June 8th, 2008 at 2:31 pm
posted on July 12th, 2008 at 2:48 am
posted on August 2nd, 2008 at 6:17 am
posted on September 19th, 2008 at 2:16 pm
posted on October 25th, 2008 at 9:02 am
posted on November 13th, 2008 at 8:26 am
posted on December 6th, 2008 at 7:23 am
posted on January 12th, 2009 at 8:10 am
posted on January 12th, 2009 at 11:14 am
posted on January 13th, 2009 at 4:29 am
posted on January 13th, 2009 at 4:31 am
posted on February 15th, 2009 at 8:04 am
posted on February 15th, 2009 at 8:06 am
posted on February 24th, 2009 at 11:28 pm
posted on February 24th, 2009 at 11:29 pm
posted on March 9th, 2009 at 1:47 pm
posted on March 9th, 2009 at 1:48 pm
posted on March 20th, 2009 at 1:18 am
posted on March 31st, 2009 at 10:13 am
posted on April 19th, 2009 at 5:06 am
posted on May 4th, 2009 at 11:12 am
posted on May 12th, 2009 at 2:04 pm
posted on May 14th, 2009 at 2:12 am
posted on June 10th, 2009 at 1:13 am
posted on June 10th, 2009 at 1:25 am
posted on July 14th, 2009 at 7:06 am
posted on July 30th, 2009 at 6:27 am
posted on July 31st, 2009 at 9:52 am
posted on January 2nd, 2010 at 6:25 am
posted on January 10th, 2010 at 1:38 am
posted on January 17th, 2010 at 12:14 pm
posted on January 20th, 2010 at 10:09 am
posted on January 27th, 2010 at 7:27 am
posted on January 28th, 2010 at 12:21 am