Зоо свят

За  много хора сезонът на от­глеждане е най-важната част от годишния цикъл, тъй като това е периодът на фактическото възпроиз­веждане. За други съществува един непрекъснат процес, като този пе­риод е върховната част на целого­дишните усилия. Това може да бъде бреме на постоянно удоволствие, но може да бъде една продължителна се­рия на нещастия за канарите, както и за хората. Някои птици са велико­лепни родители, а други - много лоши. Само с натрупването на опит, отглеждачът ще се научи да идентифи­цира достатъчно бързо проблемите, за да може да ги решава своевременно.
Ако птиците са били купени три или четири месеца преди сезона за отглеждане, те следва да се помес­тят във възможно най-голяма клет­ка или при възможност във вътрешни или външни волиери. Както и за хора­та, упражненията са много важни и колкото по-голямо е мястото, в кое­то птицата може да лети свободно, толкова по-добре е за нейното здраве. През това време не се налага изпол­зването на каквото и да е изкуствено отопление или осветление, освен ако помещението е влажно. В тези случаи се препоръчва използването на нагре­ватели с термостат настроен на 7-10° С. Канарите не ще се чувстват зле при студено време, но в много случаи ще боледуват, ако околната им среда е влажна или са на течение. Използването на нагревател ще спо­собства за елиминирането на влажността.
По това време храната след­ва да бъде сведена основно до семена с добавки на умерени количества слад­ки ябълки, листа на растения (глу­харчета, маруля) и подбрани диви растения. Като най-подходяща смеска се смята комбинацията от 80% чисто ка­нарено семе, 10% рапица и 10% нигер.
Ежедневно трябва да се предлагат вани, които могат да бъдат закрепени към предната част на клетката или поставени свободно на пода на волиерите. Тази практика е добре да бъде продължена през цялата година. Ваните трябва да се махат по обедно време, за да се гарантира, че птици­те няма да се къпят в късните часове на деня и да заспиват с мокри пера.
В случай, че някоя птица по­казва признаци на подтиснатост, което се изразява в това, че нейната перушина е постоянно настръхнала, тя следва да бъде изведена от волиерата и поставена в отделна клетка. Храната й трябва да бъде ограничена до смес от равни части канарено се­ме и семена на мак. Ако състоянието на птицата не се подобри или се вло­ши (да стои на един крак и държи гла­вата си под крилото) тя трябва да бъде поставена в специална отоплена клетка, където температурата се контролира с термостат на 30°С.
Ако подът не е покрит с пя­сък трябва да бъде осигурено пос­тоянно поставяне на минерали. Пре­поръчва се да се дава на птиците сепия, с която се осигурява необходи­мия й калций.
Приблизително 8 седмици преди основното започване на сезона за размножаване мъжките и женски­те трябва да бъдат разделени. Ако има само една волиера, мъжките се преместват в единични клетки, с ко­ето се предоставя на женските мак­симална възможност да се движат.
За да се създаде фалшива об­становка, при която да се принуди ятото да влезе във фаза за размножаване по-рано от нор­малното трябва да се включи отопле­ние, като термос­татът се наст­ройва на 10-12° С. Из­ползва се осветление за увеличение на броя на дневните ча­сове. Всяка втора седмица се прибавя 1/2 час, в следствие на което по време на приключване процеса на чифтосване, птиците се радват на 13-14 часов светлинен ден.
Има различни становища ко­га да се използва изкуствена светли­на - преди зазоряване или след смрачаване. Очевидно е, че при първото ре­шение за отглеждача е по-изгодно да разполага с устройство за автома­тично включвате в стаята за отглеждане, което ще го освободи от необходи­мостта да става рано, за да включва осветлението. При то­зи вариант осветлението не трябва да се включва, докато слънцето не из­грее достатъчно високо, за да доста­ви максимално количество естест­вена светлина.
При втория вариант трябва да се включва осветление ръчно или автоматично, най-малко два часа преди мръкване и трябва постепенно да се намалява, докато стане тъмно. Това ще позволи на птиците да лег­нат да спят нормално. Ако светлина­та се включи внезапно, те ще се упла­шат и най-вероятно ще се наранят в паническия си страх. Трябва да се помни също, че при използване на втория метод майката не ще бъде
предупредена, че мръкването приближава и няма да подсигури пиленцата с достатъчно храна в гушите, която да им стигне за нощта. Поради това отглеждачът трябва да направи про­верка преди да започне постепенно намаляване на светлината и трябва да нахрани пиленцата. Това може да се направи с допълнително овлажнена мека храна и предлагането й с видоиз­менена спринцовка.
По време на разделянето на мъжките и женските трябва да се предлагат малки количества мека храна. Важно е до края на размножителния сезон да не се правят проме­ни в състава на зърнената смеска и меката храна.
Преди преместването на женските от волиерата в размножителните кафези, последните трябва да имат разделителни прегради. Това дава възможност на партньорите да се виждат без да се бият. Ако птици­те са В добро състояние, обикновено след една седмица може да се види как мъжкият храни женската през отво­рите на преградите, тогава послед­ните могат да бъдат махнати. Кога­то мъжкият канар е във върхова фор ма ще се Види, че той прибира перата плътно до тялото и пее силно. Женската ще призовава партньора си и ще носи всякакви парченца от хартия. Когато мъжкият пее, тя ще каца на пръчката с Вдигната опашка. Това е сигурно указание, че двамата се Възприемат и ще има копулация.
При комбиниране на един мъжки с две женски, той трябва да бъде запознат с партньорките си по­следователно. Страничните прегра­ди, които ги отделят не трябва да бъдат премахвани едновременно и не трябва да бъде допускано трите птици да бъдат заедно. Обикновено женските, които са в състояние на отглеждане се противят на присъс­твието на друга женска. Някои отглеждачи след като видят, че копулацията е приключила, незабавно ма­хат мъжкия и след четири до пет ча­са го въвеждат при другата женска. Други предпочитат да оставят мъжкия при първата женска за половин ден и след това да го премес­тят. Когато отглеждачът няма възможност да прави тези смени, се препоръчва един ден мъжкият да е при едната женска, а на дру­гия да е при втората. Животът на двойката трябва да продължи така една седмица и след това да се поставят гнезда.
Нормално канарите изграждат гнездото си с практи­чески всякакви налични материа­ли, но обикновено се използва мъх, меки изсушени треби или меки конци. Тези материали могат да бъдат окачени в клетката или поставени в специален телен кон­тейнер. Когато мястото на гнездо­то е определено, то трябва да не по­пада под преки слънчеви лъчи, за да може женската спокойно да снесе яйцата и да ги мъти. Ако това не може да стане препоръчително е стък­лата на прозорците да бъдат бояди­сани с бяла боя.
Средно женската снася чети­ри яйца. Препоръчва се още при снасянето яйцата да се подменят с из­куствени. Те трябва да се поставят в помещение, което няма екстремни промени в температурата и ясно да се обозначат, за да се знае от коя двойка произлизат. На сутринта в деня, когато женската снесе четвър­тото си яйце, отнетите яйца се връ­щат в гнездото. Инкубационния пе­риод на яйцата на канарите е 14 дни, но не е изключено малките да се излюпят 1-2 дни преди или след това. Ако яйцата са били извадени и след това върнати на четвъртата сутрин, може да се очаква всички да се излюпят в един и същи ден. При връщане на яйцата следва да се отбележи датата на окончателното излюпване. Някои женски започват да мътят след сна­сянето на първото яйце и ако яйца­та се оставят в гнездото първото пиленце ще се излюпи четири дни преди последното. Това означава, че най-голямото пиленце благодарение на своята големина и сила ще получава повече храна от своите събратя и сестри и това в много случаи довежда до гладна смърт на по-малките. Понякога, особено когато женската не е в добро състояние, тя не може да снесе яйцето. Това състо­яние е известно като задържане на снасянето. Женската сутрин стои в един ъгъл на клетката свита без да може да снесе във времето, когато това се очаква. Канарката трябва да бъде намазана със зехтин по корем­чето и клоаката и да се премести в болнична клетка и термостата да се нагласи на 30°С. При тези мерки обик­новено яйцето излиза до час. Някои женски снасят следващите яйца нор­мално, но не са редки случаите, кога­то други яйца не се появяват. В пос­ледния случай се препоръчва женска­та да се отдели за 2-3 седмици, след което процесът започва отново.
След седем дни гнездото може да бъде извадено и да се провери за фертилност. Това става като яйце­то се гледа срещу силна светлина. Ако то не е заплодено, жълтъкът ясно се вижда как се качва към върха на яйцето. При фертилност цялото яйце е тъмно. При положение, че всичко е на­ред и пиленцата се излюпят според очакванията, трябва да се дава ре­довно мека храна. Единствена необхо­дима добавка към зърнената смеска, предлагана на птиците при тяхната подготовка за размножаване, са твърдо сварени и смачкани яйца. Добре би било към смеската да се до­бавят накиснати семена и нарязани листа от маруля или глухарче. Много любители предлагат семена от буре­ни, но увеличеното използване на хи­мически пестициди в земеделието прави това все по-опасно.
Когато на пода на клетката бъдат видени първите черупки от яйца, предвестници на първите пиле­та, трябва да се направи проверка на следното: дали отчупената половин­ка от излюпеното яйце не се е нахлу­зила върху друго яйце и дали някое пи­ле тръгнало да се излюпва не е възпре­пятствано от нещо. Мерките в два­та случая са елементарни. Яйцето, което не може да се излюпи, трябва да бъде поставено в плитък съд с вода за секунди след което внимателно да се помогне при излюпването. По бре­ме на първите 6-7 дни женската поддържа гнездото чисто, като изважда изпражненията на пилетата. Тези изпражнения са в една обвивка и кога­то пиленцата са здрави торбичката не е засегната. Ако пилето е болно или неразположено, торбичката се пръска, като през нея преминават изпражненията. Това прави невъзможно поддържането на гнездото чисто. Изпражненията се разпръскват по цялото гнездо и евентуално попадат по перушината на майката и се полу­чава възпаление. Ако това се случи ця­лата мека храна и зеленина трябва веднага да се махнат и да се заменят със смес от стар черен хляб и сварено мляко, охладено до стайна темпера­тура. За да се направи сместа по-апе­титна, може да се добави малко коли­чество гликоза и семена на мак. Веро­ятната причина за това разстрой­ство е твърде богатата мека храна, която не може да бъде смляна. Кога­то пилетата станат на една седми­ца женската спира да чисти гнездо­то. Това е времето на малките да се поставят пръстени. Счита се, че подходящата възраст за поставяне на пръстените е 6-8-9 ден, но това може да се окаже или твърде рано, или късно в зависимост от породите. Ако пръстена се постави преди жен­ската да е преустановила по­чистването на гнездото, възможно е тя да успее да изхвърли пръстена от гнездото заедно с пилето. По-добре е да се опръстеняват пиленцата ве­чер, когато светлината започне да намалява и майката по-трудно ще забележи пръстени­те. Необходимо е преди настъп­ване на нощта да се проверят клетките за изхвърлени пилен­ца. Ако на другата сутрин бъде намерено пиле на пода и то изглежда студено и мъртво все още има надежда да бъде спасе­но. То трябва да бъде взето в ръ­це. Да му се диша топъл въздух и ако се съживи веднага да бъде върнато обратно в гнездото. Пилетата на 14-15 дни имат вече почти цялата пе­рушина и майката престава да лежи върху тях. По това време гнездото трябва да бъде поставено на пода, а на оригиналното място да бъде поставено ново. Трябва също да бъде осигурен и материал за правене на но­во гнездо. След един два дни женската започва да строи ново гнездо. Ако женската скубе малките или влизат в новото гнездо, най-добре и малките канарчета да се отделят с преграда. Първоначално на пиленцата трябва да се предлага мека храна поставена в чинийка на пода на клетката. Ако не бъде изядена да се подменя поне два пъти дневно.

източник