Зоо свят - Всичко за животните

В домовете, където има куче или котка, нивото на бактерии е почти 20 пъти по-високо от това в къщи без домашни любимци. До този извод са стигнали микробиолози от Университета Лийдс Метрополитън, извършили изследване за компанията за производство на почистващи продукти “Виледа”, съобщи в.”Дейли експрес”, цитиран от БТА.

Учените са взели проби от кухните на домове, обитавани от животни. Върху кухненски под със средни размери били открити близо шест милиона бактерии, а след седмица техният брой бил колкото в тоалетната на един пъб. Равнището на бактерии било по-високо дори отколкото в студентско общежитие, посочва д-р Алън Едмъндсън, участвал в проучването.

Нивото на бактериите било по-високо в домовете, където живеели съпрузи с деца и домашни любимци. Само с едно измиване на пода с мокър парцал броят им намалявал с 10 000.

Котките отдавна са признати за по-умни от кучетата. Сега се оказа, че същото важи и за стопаните им, съобщи в. “Сънди телеграф”.

Хората, които имат котки по-често са с висше образование от тези с кучета, установиха учени от университета на Бристол.

По-високата интелигентност на почитателите на писаните обаче надали се дължи на питомците им.

По скоро образованите хора често работят повече и затова си избират домашен любимец, който да подхожда на начина им на живот.

Котките не трябва да се водят по два пъти на ден на разходка и могат да се справят и когато господарите повечето време отсъстват. Семействата , в които някой има висше образование, гледат котки 1,36 пъти по-често.

Учените, ръководени от д-р Джейн Мъри, доказаха също, че котки си взимат по-често жените и по-възрастните хора.

Същото изследване установи, че във Великобритания има 10,3 милиона домашни котки и 10,5 милиона домашни кучета.

Твърдението, че котките са по-интелигентни от кучетата, беше развенчано миналата година от друго изследване. Котките не можеха да се справят със задачата да дръпнат едното от двете въженца, за края на които беше закачена храна.

Обикновено хората си взимат домашни любимци, за да компенсират някакви свои дефицити и особено - проблеми в общуването си с другите хора (понякога самите те не осъзнават това). Домашният питомец се превръща във форма на “терапия”, своеобразен “мост” между човека и обкръжаващия го социум.

Отдавна се смята, че животните приличат на своите собственици. Работата не е във външното сходство – особеностите на вида и характера на домашния любимец могат много да разкажат за характера - и проблемите - на неговия стопанин.

Ето и няколко категории стопани и защо те предпочитат определени видове домашни любимци.

Суетните личности при избора си на домашен любимец се ръководят от принципа “как изглежда”. Огромен ярък папагал, забавна маймунка, плешива или обратното: твърде пухкава котка – ето това ще ги привлече.

Суетният стопанин би си взел и крокодил, ако е убеден, че за това ще пишат във вестниците. Но като правило, животното получава рядко храна - главно в присъствието на гости. В съзнанието на стопанина животното е някаква луксозна вещ. Домашният любимец трябва да бъде с родословно дърво и задължително да членува в клуб.

В избора си на домашен любимец хората , които са от т.нар. “земен тип”, изхождат от утилитарната практика. Ако такъв човек си е взел котка, бъдете убедени, че в дома му има мишки. Но ако е по-евтино да се отърве от мишките с отрова или по някакъв друг начин, той няма да си вземе котка.

Ако си вземе куче, то е преди всичко за охрана. Във всеки случай животното трябва да му носи явна и конкретна облага.

Животните се възпитават от тези стопани в строги рамки – те добре “си знаят мястото”. Но получават добри грижи. Стопаните няма да забравят да ги нахранят или изведат на разходка.

Неуверените хора търсят животно, което може да бъде разбиращ ги и търпелив приятел. Главната част в техните съмнения е до каква степен те са добри и ценни за обществото. Тези хора се нуждаят от постоянно одобрение.

По своята натура те са изследователи и затова те не просто държат в дома си животно: те изучават неговите навици, наблюдават го, четат специализирана литература за него – изобщо, отнасят се към съжителството с него толкова сериозно, колкото и към своята работа. Ако те започнат да се възприемат като лидер по отношение на своя домашен любимец, те са не само силни, но и справедливи.

Хората – естети, могат да приютят в дома си всяка една животинка: от малко кученце до скорпион (да не говорим за обичайните костенурки, рибки, гущер). Те разбират общуването по доста своеобразен начин. Животното не трябва да им досажда, стопаните ще общуват с него, само когато имат желание за това. Хората с подобни възгледи имат малко приятели сред хората. Кучетата и котките трудно приемат такъв подход.

При общуването си по телефона “нестандартният” човек може само да диша в слушалката. Същото е и със животното. Той ще се приближи до него, ще поседи и ще помълчи. Ето че си пообщуваха! Това му е напълно достатъчно. А на паяка му е все едно…

С поведението си непосредствените личности напомнят подрастващите или децата: каквото искам - дай ми го веднага. Най-често те си взимат за домашен любимец куче, тъй като именно този партньор е най-mодходящ за шумни игри. Но понякога животното става мишена на тяхната агресия. То не оцелява и стопанинът трябва да си търси нов любимец.

Точно тези хора често имат невъзпитани и несдържани животни, тъй като те просто не са състояние да ги възпитат. Те не спазват общоприетите правила и разхождат например кучето си без каишка и без да мислят за безопасността на другите хора. А често именно техните животни са склонни да нападат хората.

Представителите на действения тип си вземат домашен любимец, само за да “утолят” жаждата си за дейност. Ако животното е куче, то е малко и палаво. Ако е котка, тя е игрива. Често те си взимат и птички – с тях също има достатъчно грижи.

Наличието на домашен любимец у такъв човек е благо за другите хора. Той кипи от енергия и не оставя никого на спокойствие. Когато се разтовари малко със своя любимец, той се чувства по-добре. По-спокойни са и хората, около него.

Бразилски генетици са открили три нови гена, отговарящи за цвета на кожата, съобщи Сайънс.

Учените са стигнали до тези резултати, като са изследвали как животните от семейство котки придобиват окраската на кожата си.

По време на експеримента са били кръстосвани животни от семейство котки с различни видове окраска.След това резултатите са били обработени.

Установено е било, че три “нови”, неизвестни досега на науката гена отговарят за цвета на кожата.Бразилските учени предвиждат да продължат с експериментите, като този път включат в изследванията други видове животни.

Специалистите подчертават, че подобни изследвания са важни и полезни за съвременната генетика, тъй като ще хвърлят светлина върху много кожни болести при хората.

Котките разполагат със средство, с което манипулират хората, съобщи Би Би Си, позовавайки се на британски учени. Ах, че гадни същества!

Биолози от университета на Съсекс откриха, че котките използват “умоляващо мъркане” , когато искат да получат внимание и храна.

То се различава от обикновеното мъркане, като напомня на бебешки плач.

Хитрите писани влизат под кожата ни, като произвеждат звук, който не можем да пренебрегнем. Сатанинаска работа.

Котките могат да вмъкнат в привидно спокойното си басово мъркане високи звуци на плач. Колко настоятелен е зовът им, зависи от това доколко енергично хитрушата възпроизвежда плача.

Авторката на изследването д-р Карен Маккум признава, че изследването е вдъхновено от поведението на собствената й котка Пепо. Резултатите от изследването са публикувани в сп. “Съвременна биология”. БТА

Мисловният процес на 15 котки бе изследван, като храна бе привързана към края на връв и бе наблюдавано дали котките ще си дадат сметка, че издърпването на връвта ще доближи лакомството до тях, съобщи в. “Дейли телеграф”.
Котките нямали проблеми да се справят с отделни парченца храна, привързани към връвта.
Есперти обаче установили, че когато имало две опции, котките, за разлика от кучетата, не били способни да изберат връвта с лакомствата пред тази, към която не е привързана храна.

Според ръководителката на изследването, психоложката Брита Остхаус от Canterbery Christ Church University в Кент получените резултати оборват мита, че котките са по-умни от кучетата.

“Резултатите са донякъде изненадващи, защото котките редовно използват лапите и ноктите си, за да придърпат неща към себе си, докато играят или ловуват”, заяви тя.

“Котките се справиха дори по-лошо от кучетата, които нямат проблеми с решаването на подобна задача”, допълни Остхаус.

Тя е на мнение, че котките не разбират причинно-следствената връзка между обектите.

Експериментите включвали привързване на риба и бисквита като примамка към единия край на връв и поставянето им под пластмасова преграда, за да не може те да бъдат достигнати.

Животинките били тествани чрез използване на един-единствен канап с примамка, два канапа, поставени успоредно, от които само единият е с примамка, и два канапа, поставени кръстосано, от които единият е с примамка. БТА

Персийската котка Бони е била “зазидана” седем седмици под вана, но оживяла, предаде АП.
Мацата е изчезнала на 19 юни и на 8 август случайно съседка я открила зад ваната си. Това разказва Моника Хопърт, която споделила историята и на “Хановершен алгемайнен цайтунг”.

Тежката 6 килограма писана, която по габаритите си наподобявала едро животно, обаче станала 3 кила след престоя си на странното място.

“Тя не беше в състояние дори да си държи сама главата изправена и падаше настрана”, обяснява Хоперт. Ветеринарят искал да я приспи завинаги. Но стопанката й давала с помощта на инжекция разредена храна за бебета котки и така успяла постепенно да я съживи.
“Впрочем Бони отново си върна трите килца, ориентира се добре и може отново да ходи в котешката тоалетната”, обяснява 60-годишна вдовица, която пък се грижи за един котарак.

Моника Хоперт е абсолютно сигурна, че Бони е била “зазидана” под ваната. На 19 юни имало счупена тръба в жилищния блок. Майсторите, които работили на третия етаж на съседката и облицовали ваната й, “зазидали” котето. По време на работните дейности заради шума Бони се мушнала и се скрила под ваната, обяснява жената. Хопър сама помислила, че котката е избягала заради шума. След като котето изчезнало, направо започнала да го търси при всички съседи.

На 8 август съседка обаче чула, докато взимала душ, пискливи звуци и мяукания под ваната си. „Още като си влязох у дома и дочух някакъв шум, просто си знаех: това е Бони”, спомня си госпожа Хопърт. „Всяка котка си има свой собствен глас”, смята тя.
Тогава извикала майстор още веднъж да свали облицовката на ваната. Отдолу се подала премалялата Бони.

Ветеринарите от приют за животни във Вашингтон разработиха система, която определя дали характерът на котката и на бъдещия й стопанин си подхождат, съобщи Асошиейтед прес.

Методът оценява поведението на котките и ги класира в девет личностови категории.

Котаракът разбойник, например, е определен като “главатар на банда”. Неговата противоположност - мудната котка, е наречена “следовател”. По средата между двамата е най-разпространеният вид - “личен асистент”.

Това е котката, която помага на стопанина си във всичко - ако работи на компютъра, тя натиска клавишите, ако си чете вестника, затиска страниците. Категорията е наречена “как си се справял досега без мен”.

Характерът на животното се определя като то бъде пуснато в непознато помещение. Опитен специалист по поведението на животни следи как се държи то.

Отчита се времето, в което котето изследва терена, звуците, които издава, премигванията на очите, защото те са признаци и за общителност. След това се проверява склонността към пряко общуване, например как животното реагира на протегната ръка, на играчка, колко бързо се настанява в скута на човек.

Втората важна част от системата е определянето на човешкия характер. На базата на дадените отговори във въпросника, хората получават цветен код, който ги насочва кои котешки категории са най-подходящи за тях. БТА

Ако черна котка пресече пътя, много индийци ще изчакат някой друг да мине преди тях, защото вярват, че в противен случай ще ги сполети лош късмет.

Това е класически пример за суеверие при несигурни индивиди, обясняват експерти от Международния институт по психично здраве.

“Когато човек се чувства неуверен, често е готов на всичко, за да промени това”, обяснява психиатърът Санджай Чугх, основател на института със седалище в Делхи.

Експертът обяснява, че несигурното съзнание се опитва да прави връзка между случайни събития, без да има каквото и да е основание за това.

“Тази асоциация наричаме суеверие”, казва Чугх. Много индийци например отказват да влизат в къща, в която непосредствено преди това някой е кихнал. Често срещана практика в Индия е и използването на късметлийска химикалка на изпити.

“Ако някой се е явил на изпит с дреха с определен цвят и се е представил добре, тогава мозъкът търси връзката между цвета и постижението”, обяснява психиатърът.

Санджай Чугх допълва, че хората, склонни към суеверие, могат да бъдат разделени в две категории.

В първата попадат индивиди, които се чувстват по-уверени благодарение на суеверията, а във втората - хора, които се поддават на суеверия, без да влагат умисъл, а просто защото всички около тях вършат същите неща.

В първата категория по-често влизат хора на бизнеса, а във втората - представители на средната класа. Много често суеверието се дължи на незнание, обясняват експертите.

Влияние оказват липсва на образование и начинът на възпитание. Специалистите са на мнение, че в някои случаи суеверните хора се нуждаят от лечение.

“Ако човек се чувства стресиран или депресиран заради суеверията, той трябва да потърси медицинска помощ. Обикновено се прилага комбинация от медикаменти и психотерапия”, казва Санджай Чугх.

Веднъж усетил, че може да контролира по-добре нещата, пациентът се подлага на систематична десензитизация - контролирано изправяне срещу страховете с цел да се възстанови вярата в самия себе си.

Ако суеверията на са свързани с излишна загуба на пари, време и енергия, тогава не е необходимо лечение, казват в заключение експертите. БТА

Тази събота в “Животните Представят”, ще видите репортаж от фелиноложката изложба в София. Ще научите повече за ориенталската порода котки, полезна инфорамция за гълъбите, както и новите анимации на DVD.
Гост в предаването ще бъде котката спечелила титлата “Best in show” на
изминалата фелиноложка изложба.
Победители в “Нашата игра”, за миналото предаване са: Гергана Цветкова - Драгоман, Александър Симеонов - София и Иванета Лачова - Банкя. Те си Tспечелиха Филм на DVD и списание.

Събота в 9 часа по Нова ТВ.