Акита – кучето, вярно до гроб

Акита – кучето, вярно до гроб

0 1837

То е символ на благоденствие и здраве. Акита е кучето, което би жертвало живота си за своя стопанин, пишат в на страниците на известен зоопортал: http://zoovidove.baubau.bg/акита. Легендарна е невероятната му вярност.

Представителите на породата са известни с пухкавата си козина на два слоя, като външният е устойчив на студ и е по-груб. Подкосмието е меко и доста гъсто. Акита имат различна окраска и може да се види в разнообразни цветове: тигрова, петниста (бяла с ясно открояващи се петна, които са разположени равномерно) и едноцветна (бял без маска). Носната гъба и очите са с тъмен цвят. Колкото по-тъмни са очите, толкова по-добре.

Според прочетеното инфо в портал за животни Бау Бау, Акита са горди, атлетични, самоуверени и атлетични кучета. Предани на своя стопанин до край. Интересно ми бе да науча, че представителите на породата са едни от най-примитивните в цял свят и все още си личат много от сходствата им с вълците. Строго пазят територията си и не им допада идеята да я делят с други четириноги. По тази причина могат да проявят агресия към други животни в определени ситуации.

Обичат да бягат по в полярни условия и по пресечен терен, уточняват от известния зоо портал. Акита могат да се катерят по стръмни места и да преминават безпроблемно през дълбок сняг, благодарение на здравата си мускулатура и дълги крайници. По природа са любвеобилни и мили кучета.

Е, искате ли това Акита за домашен любимец? Кучето е чудесен избор, но помнете, че то има нужди, от които не бива да го лишавате. Не е препоръчително да го отглеждате в апартамент. Ако нямате друга възможност, то е необходимо да осигурите на Акита чести и обилни разходки навън. Представителите на породата не знаят какво е мързел, предупреждават от зоопортал Бау Бау. Бъдете внимателни по време на разходка заради склонността на Акита към силно изявена индивидуалност и стремеж да пази територията си. В определен момент е възможно да демонстрира агресия, което би ви създало проблеми с околните или други животни. Акита се разбира чудесно с малчугани от семейството, но това не може да се каже за непознати хора, било то и деца.

Винаги, щом видя Акита, се сещам за историята на кучето „Хачико”. Един професор го купил и всеки ден водил кучето със себе си до гарата. А вечер то чакало влака и придружавало стопанина си до дома. Това продължило година и половина. През 1924 г. за нещастие стопанинът на верния Хачико починал на работа. А кучето го чакало на гарата дни наред. Така цели 10 години.

Удивени от трогателната вярност на остаряващия Акита хората изградили бронзова статуя в негова чест, докато Хачико все още живеел със семейството на собственика си.

Кучето починало през 1935 г. на гарата – там, където видяло за последен път стопанина си, пишат в българския зоо портал. Така 73 години след смъртта си, Хачико си остава важна фигура и символ в културата на японците. Към днешна дата породата Акита е защитена като национално съкровище в Япония.

SIMILAR ARTICLES

NO COMMENTS

Leave a Reply